Когато говорим за реакция на почвата трябва да се знае, че се има предвид реакцията на почвения разтвор.

Тя се обуславя от концентрацията на водородните катиони (Н+) и хидроксилните аниони (ОН-).

Прието е реакцията на разтворите да се отбелязва с рН (изразява отрицателния логаритъм на количеството водородни йони в литър разтвор и се движи между 1 и 14, за почвения разтвор от 3,5 до 11).

Реакцията на почвения разтвор зависи главно от съдържанието на свободни киселини и основи, кисели и алкални соли, състава на обменните катиони в поглъщателния комплекс и концентрацията на въглероден двуокис в почвения въздух.

При естествени условия в почвата почти не се образуват силни минерални киселини, така че киселата реакция се дължи главно на хумусните киселини и някои хидролитично кисели соли.

При естествени условия също не се срещат и силни основи, поради което алкалната реакция се дължи основно на хидролитично алкалните соли.

Прието е рН да се определя във воден извлек и в солеви извлек от неутрална сол.

  1. рН-воден извлек
  • под 4,0 – много кисел
  • 4,1 – 5,0 – силно кисела
  • 5,1 – 6,0 – средно кисела
  • 6,1 – 6,5 – слабо кисела
  • 6,6 – 7,0 – неутрална
  • 7,1 – 8,5 – слабо алкална и алкална
  • над 8,5 – силно алкална

Отделните видове култури имат различно отношение към реакцията на почвата, някой се развиват добре в широки предели на рН, а други са твърде чувствителни към реакцията на почвата.