Революция в Русия (1905)

Първата революция в Русия (използва се в историографията за разграничение от последвалата я Октомврийска революция) или Революцията в Русия от 1905 година са действията по масово надигане на поданиците срещу държавната власт в Руската империя в периода от януари 1905 г. до юни 1907 г., които се изразяват в цяла поредица бунтовни действия в рамките на две години.

Първа руска революция
Первая русская революция
Иля Репин, 17 октомври 1905 г.
СтранаРуска империя
Дата22 януари 1905 – 16 юни 1907 г.
Причини
  • множество нарушения на правата на работниците
  • недоволство от съществуващото ниво на граждански свободи
  • дейност на либералните и социалистическите партии
  • контрареформи
  • абсолютната власт на императора
  • липсата на национално представително тяло и конституция
Основни цели
  • подобряване на условията на труд
  • преразпределение на земята в полза на селяните
  • либерализация на страната
  • увеличаване на гражданските свободи
Резултати
  • създаване на парламент
  • третоюнски преврат
  • ограничаване на самодържавието
  • умерено реакционна политика на властите, насочена към провеждане на най-спешните реформи
  • частично ликвидиране на проблемите на поземления въпрос
  • запазване на проблемите на труда и националните въпроси
Организатори
  • Партия на социалистите-революционери
  • РСДРП
  • Съюз на освобождението
  • „Социалдемокрация на Кралство Полша и Литва“
  • Полска социалистическа партия
  • Бунд
  • „Латвийски горски братя“
  • Латвийска социалдемократическа работническа партия
  • Беларуска социалистическа общност
  • Финландска партия на активната съпротива
  • „Поалей Цион“
  • „Хляб и свобода”
Движещи силиработници, селяни, интелигенция, отделни части на армията
Брой на участниците140 хиляди – 2 милиона души
Противнициармейски части; привърженици на император Николай II, различни черносотници организации
Загинали9000 души
Ранени8000 души
Арестуваниняма данни
Първа руска революция в Общомедия

Първоначален тласък за начало на масовите протести с политически лозунги прераснали в бунтове е т.нар. „кървава неделя“ – стрелба от страна на войниците от императорската армия срещу участниците в една мирна демонстрация на работници, оглавявана от агента на царската тайна полиция Георгий Гапон на 9 (22) януари 1905 г. Съществуват различни трактовки за случилото се, отприщило поредицата революционни действия в страната. Версията на органите за сигурност по онова време е, че стрелбата е провокация от страна на силите излъчили тогавашния финансов министър на Русия. В резултат от инцидента в страната избухва масово стачно движение, а в армията и флота – бунтове, целящи сваляне на монархията и установяване на „демократично народно управление“.

В резултат от събитията през 1905 г. излиза т.нар. Октроирана (т.е. прогласена от действащия държавен глава) конституция, прогласена с царски Манифест от 17 октомври 1905 година, и предоставяща граждански свободи като: свобода на съвестта, свобода на словото, свобода на събранията и сдруженията. С този акт се учредява руски парламент, състоящ се от Държавен съвет и Държавна Дума (тя е учредена няколко месеца преди това[1]). Без одобрението на парламента не може да встъпи в сила нито един закон. В същото време императорът си запазва правото за разпуска Думата и да упражнява вето върху нейните решения. Впоследствие Николай II не еднократно използва тези права.

В резултат на манифеста императорът изменя съществуващите Основни държавни закони (на руски: Основные государственные законы Российской империи), и те фактически се превръщат в първата руска конституция[2].

На 3 (16) юни 1907 г. в тази първа руска конституция са изменени правилата за избор на депутати в Държавната дума.

Според марксистката и съветската историография, революционната вълна е предизвикана от създалата се революционна ситуация вследствие от избухналата и загубена от царската власт руско-японска война.

Последвали събития

редактиране

Властта в Русия по онова време успява да овладее ситуацията, но революцията води до поражение на Русия във войната й с Япония[3], непозволявайки й да използва предимствата си, за да обърне хода й, както е правела във войните си с Франция през 1812 година и други, които са били водени на територии с по-добри природни условия от Руския Далечен изток, а по време на Първата световна война, в резултат от проточилия се няколко години световен военен конфликт, в който централна роля има Русия, властта не успява да удържи новата революционна ситуация в страната и през 1917 г. в Русия избухват последователно две революции – Февруарска и Октомврийска революция. Според противоположни трактовки на революционните събития в Русия от началото на 20 век, те са предизвикани в резултат от провокация по предварително изготвен план целящ дестабилизация на Русия и промяна във формата на държавно устройство, а оттук и в начина на осъществяване на държавното управление и политиката на страната.

Източници

редактиране
  1. Высочайший манифест от 6 августа 1905 г.
  2. Артём Кречетников. Сто лет манифеста 17 октября // Руска служба на БиБиСи, 30 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2012. Посетен на 1 декември 2011. (на руски)
  3. Мартин Димитров, "История на Войните! Япония във Втората световна война", издателство "Милениум", 2023 г., стр. 30

Външни препратки

редактиране