Регинар V
Регинар V (на френски: Régnier IV de Mons; на нидерландски: Reinier V. van Bergen; на немски: Reginar IV, * 995, † 1039) от род Регинариди е (титулар-)граф на Хенегау, граф на Берген от 1013 до 1039 г.
Регинар V | |
граф на Хенегау и Берген | |
Роден |
около 995 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1039 г.
|
Семейство | |
Род | Регинариди |
Баща | Регинар IV |
Съпруга | Матилда от Вердюн[1] Матилда от Вердюн (1015) |
Деца | Херман от Монс |
Биография
редактиранеРегинар V е син на Регинар IV († 1013), граф на Берген, и на Хедвиг Френска († сл. 1013), дъщеря на Хуго Капет, кралят на Франция, и Алиса от Поату.
Той последва баща си през 1013 г. като (титулар-)граф в Хенегау и граф на Берген. Както баща му той е в опозиция към херцозите на Долна Лотарингия и се стреми да получи обратно Графство Хенегау. Той се бие заедно с чичо си Ламберт I от Льовен против херцог Готфрид от Долна Лотарингия. След смъртта на чичо му, Регинар е в съюз и с неговия син. През 1018 г. конфликтът е прекратен чрез Хайнрих II и епископа на Камбре Герхард I на дворцово събрание в Неймеген. За да е подсигурен мирът, Регинар се жени за Матилда от Вердюн, племенница на херцога и наследница граф Херман от Енаме († 1029). Така той получава като наследник и част от Брабант. Регинар помага след това на херцог Готфрид. Заедно те се бият против граф Дитрих III от Холандия и са пленени през 1018 г. Двамата по-късно се съпротивляват заедно с други лотарингски благородници след смъртта на Хайнрих II против крал Конрад II. По-късно има конфликт с графовете на Фландрия, при който най-важният замък на Регинар в Брабант Еендам е унищожен през 1033 г.
Той е в контакт с игумен Олберт от Св. Гхислен, който му посвещава своята „Вита на Свети Веронус“.
Деца
редактиранеРегинар се жени за Матилда от Вердюн († сл. 1039) от род Вигерихиди и има само едно дете, син:
- Херман († 1051), който е граф на Берген, граф в южен Брабант и маркграф на Валансиен (1049) и се жени за Рихилда от Егисхайм († 1086), вероятно дъщеря на Регинар от Хаснон, маркграф на Валансиен. Тя се омъжва през 1051 г. втори път за Балдуин VI Фландерски († 1070)
Източници
редактиране- Karl Uhlirz; Reginare. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 552 – 557.