Реджеп Таип Ердоган

Турски политик

Реджѐп Тайѝп Ердога̀н (по-близо до произношението на турски – Ердоа̀н) (на турски: Recep Tayyip Erdoğan) е турски политик, президент на Турция от 28 август 2014 г. Преизбран е за президент на извънредните президентски избори на 24 юни 2018 г., които са и парламентарни. На президентските избори за Ердоган гласуват 26 330 823 души, в проценти – 52,59%. На второ място в надпреварата остава Мухарем Индже от най-голямата опозиционна партия – Републиканска народна партия. За Индже гласуват 15 340 321 души, в проценти – 30,64%. След тези избори страната сменя формата си на държавно управление и става президентска република, след проведен конституционен референдум. Длъжността на министър-председателя е премахната. За вицепрезидент е избран Фуат Октай. За управляващата Партия на справедливостта и развитието (AK Parti) с председател Реджеп Ердоган гласуват 21 338 693 души, в проценти – 42,56% и печелят 295 места в Турския парламент. Ердоган е бил министър-председател на Турция (2003 – 2014), кмет на Истанбул (1994 – 1998), лидер (2001 – 2014), (2017 – ) на управляващата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkınma Partisi – AK Parti, ПСР).

Реджеп Ердоган
Recep Tayyip Erdoğan
турски политик
Recep Tayyip Erdoğan 2019 (cropped).jpg
Роден

Религия Сунизъм
Образование Факултет по стопански и административни науки на Мармарския университет
Политика
Партия Партия на справедливостта и развитието (14 август 2001 г.)
12-и президент на Турция
от 28 август 2014 г.
40-и министър-председател на Турция
14 март 2003 – 28 август 2014
Семейство
Баща Ахмет Ердоган (1905 – 1988)
Майка Тензиле Ердоган (1924 – 2011)
Съпруга Емине Ердоган (ж. 1978)
Деца Ахмет Ердоган (р. 1979)
Билял Ердоган (р.1981)
Есра Ердоган (р. 1983)
Сюмейе Ердоган (р. 1985)

Подпис Recep Tayyip Erdoğan signature.png
Уебсайт www.tccb.gov.tr
Реджеп Ердоган в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Реджеп Таип Ердоган е роден на 26 февруари 1954 година в Истанбул. Семейството му е от вилаета Ризе с корени в Батуми, и според Ердоган той самият по произход е грузинец,[1] и дори е обиждан на „арменец“.[2] Вероятно корените му са свързани с аджарци – грузински мюсюлмани, прогонени в Османската империя след Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Реджеп Тайип Ердоган прекарва детството си в Ризе, където баща му служи в бреговата охрана. Семейството се връща в Истанбул през 60-те години.

Ердоган израства в религиозно мюсюлманско семейство. През 1965 година завършва начално училище в истанбулския квартал Касъмпаша, а през 1973 година – религиозното училище „Имам Хатип“. След това учи бизнес икономика в Аксарайското училище по икономически и търговски науки, днес част от Мармарския университет.

По това време Ердоган играе полупрофесионално футбол в местен отбор в Касъмпаша и дори получава предложения от професионалния клуб „Фенербахче“, но отказва по искане на баща си. През 1978 година се жени за Емине Гюлбаран, от която има двама сина и две дъщери.

Начало на политическа дейностРедактиране

Кмет на Истанбул, престой в затвора и създаване на ПСРРедактиране

През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул. През 1996 г. Партията на благоденствието участва в дясна ислямска коалиция, но след военния преврат през 1997 г. е забранена, а самият Ердоган за пропаганда на възгледи, разпалващи национална вражда, е осъден на 4 месеца затвор. През юли 2001 г. Ердоган учредява Партията на справедливостта и развитието, която побеждава на парламентарните избори през ноември 2002 г.

Министър-председателРедактиране

Съдебното минало на Ердоган не му позволява да стане министър-председател, но след началото на операцията срещу Ирак турският елит, ориентиран към САЩ, дава съгласие за изменение на закона и Ердоган възглавява правителството, водено от Абдула Гюл през 2002 – 2003 г. Турция взима решение да въведе войски в Северен Ирак. Ердоган е привърженик за влизането на Турция в Евросъюза.

През 2005 г. поддържа Алианса на цивилизациите – инициатива на министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро за намаляване на напрежението между ислямския и западния свят.

През 2009 г. участва в Световния икономически форум в Давос, където подлага на рязка критика президента Шимон Перес, защитаващ позицията на Израел при провеждане в Ивицата Газа на операцията „Разтопено олово“[3].

През юли 2009 г. по време на срещата на Голямата седморка в Акуила рязко критикува Китай за смазване на уйгурската демонстрация в гр. Урумчи, използвайки силния израз:

Против уйгурите практически беше извършен геноцид.[4]

На 13 януари 2010 г. посещава Московския държавен институт по международни отношения, където е обявен за почетен доктор на университета и изнася лекция[5].

През декември 2013 г. избухва корупционен скандал в Турция в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя Реджеп Ердоган. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата Партия на справедливостта и развитието.

Президент на ТурцияРедактиране

Избран е за президент на страната на изборите през 2014 година.

Намесата на Ердоган в предизборната кампания за парламентарните избори през юни 2015 г. води до обвинения, че подмолно води кампания за AKP под прикритието на митинги за „публични откривания“ и предизвиква противоречия, тъй като президентът на Турция е задължен по конституция да упражнява политическа неутралност.[6] Смята се, че Ердоган подкрепя терористичната организация ИДИЛ.[7][8]

Опит за преврат срещу ЕрдоганРедактиране

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за военен преврат, насочен срещу провежданата от Ердоган политика на ислямизация. Организатор на преврата според Ердоган е ислямският проповедник Фетхуллах Гюлен.[9][10]

Общо 238 души загиват при опита за преврат, като други 3000 са ранени. Петдесет месеца след събитията общият брой на задържаните по обвинение за участие в преврата достига 26 хиляди души, а 2839 военнослужещи влизат в затвора, 29 полковници са отстранени от служба, включително 5 генерали. Паспортите на 75 хиляди души са анулирани. След събитията Ердоган настоява за възстановяване на смъртното наказание в Турция, което предизвика конфликт с Европейския съюз, загуба на перспективи за членство в ЕС, както и премахване на безвизовия режим между ЕС и Турция.

БележкиРедактиране

  1. „Ben de Gürcüyüm, ailemiz Batum'dan Rize'ye göç etmiş bir Gürcü ailesidir.“ (тур.:„Аз също съм грузинец, нашето семейство е грузинско семейство, което мигрира от Батуми в Ризе.“) Bülent Sarıoğlu, „Kimlik değişimi!“, в-к Milliyet, 13 декември 2005.
  2. Taylor, Adam (6 август 2014). „Is 'Armenian' an insult? Turkey's prime minister seems to think so.“. The Washington Post, 27 ноември 2014.
  3. Перепалка между Пересом и Эрдоганом в Давосе
  4. Премьер-министр Турции: над уйгурами-мусульманами совершён геноцид, News.Bakililar.az, 11 юли 2009 г.
  5. Информационный портал „Университет МГИМО“. Цель Турции – находить новых друзей, а не создавать врагов. 13 януари 2010.
  6. OSCE criticizes Erdoğan’s violation of impartiality in election. // Bugun.com.tr.
  7. The Guardian: The Institute for the Study of Human Rights at Columbia University has compiled a long list of evidence of Turkish support for Isis in Syria.
  8. www.mintpressnews.com
  9. Turkish Military Says It Has Seized Control From Ankara Government. // Посетен на 15 юли 2016.
  10. 1. Ordu Komutanı'ndan açıklama!. // haber7.com. 16 юли 2016. Посетен на 15 юли 2016. (на турски)