Партия на справедливостта и развитието (Турция)

Вижте пояснителната страница за други значения на Партия на справедливостта и развитието.

Партията на справедливостта и развитието (на турски: Adalet ve Kalkınma Partisi, съкратено AKP или AK Parti) е консервативна и популистка партия. Тя е управляващата политическа партия в Турция. Основана е на 14 август 2001 г. от бившия кмет на ИстанбулРеджеп Тайип Ердоган. ПСР има 289 депутати в турския парламент. Към 2021 г. партията е най-голямата в Турция и е на власт непрекъснато от 2003 г., когато нейния лидер Реджеп Ердоган, става министър-председател, през 2014 г. е избран за президент и към днешна дата продължава да заема тази длъжност.

Партия на справедливостта и развитието
Adalet ve Kalkınma Partisi
АбревиатураAKP, AK Parti
Ръководител(и)Реджеп Таип Ердоган
Основател(и)Реджеп Тайип Ердоган
Абдуллах Гюл
Основана14 август 2001 г.;
преди 23 години
 (2001-08-14)
СедалищеSöğütözü Caddesi No 6, Анкара, Турция
ЧленовеПонижение 11.041.464 (2024)
ИдеологияНационализъм
Неоосманизъм
Социален консерватизъм
Икономически либерализъм
Десен популизъм
Евроскептицизъм
Ердоганизъм
Полит. позицияДесница
ЛозунгTürkiye hazır, hedef 2023 (Турция е готова за целта 2023 г.)
ЦветовеОранжев, Син
ВНСT
265 / 600
Сайтakparti.org.tr
Партия на справедливостта и развитието в Общомедия
Привърженици на AK Parti празнуват победата на Ердоган в президентските избори, 2014 г.
Митинг на AK Parti

Основана през 2001 г., партията има силна база за подкрепа сред ортодоксалните мюсюлмани и произтича от консервативната традиция на османското минало на Турция и нейната ислямска идентичност, въпреки че партията категорично отрича, че е ислямистка.

На парламентарните избори от 2002 г. ПСР взема 35% от гласовете и спечелва абсолютно парламентарно мнозинство. Изборният успех на ПСР поражда силни опасения сред светските среди на турското общество.

Партията е кредитирана от мнозина с преминаването на поредица от реформи от 2002 до 2011 г., които увеличават достъпа до здравеопазване и жилища, разпределят се субсидии за храна, увеличава се финансирането на студенти, подобрява се инфраструктурата в по-бедните квартали, приватизира се държавния бизнес, увеличава се гражданския надзор над мощните военни, преодоляват се икономическите кризи и се наблюдават високи темпове на растеж на БВП и доход на глава от населението.

Правителството на Ердоган си поставя за цел членството на Турция в ЕС. Поради това са предприети много законодателни промени, в това число и отмяната на смъртното наказание и снемане на забраната за употреба на кюрдски език. ПСР успява отчасти да намали и прекомерното влияние и намеса на турските военни в политическия живот на страната.

Правителството на ПСР отменя забраните за религиозно и консервативно облекло (напр. хиджаб) в университети и държавни институции, помага на ислямските училища, въвежда по-строги разпоредби за абортите и по-високи данъци върху консумацията на алкохол. Това довежда до твърдения, че подрива тайно турските конституционни светски принципи (турската конституция забранява шериата в правния кодекс или религиозните политически партии, а съдилищата са забранили няколко партии за нарушаване на светските принципи) и довежда до две неуспешни съдебни дела, опитващи се да заличат партията през 2002 и 2008 година.

През декември 2013 г. избухва корупционен скандал в Турция в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя Реджеп Ердоган. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата партия.

Партията претърпява неуспехи на местните избори през 2019 г., губи Истанбул, Анкара и други големи градове, в допълнение към загубите, приписвани на турската икономическа криза, обвинения в авторитаризъм, както и предполагаемо бездействие на правителството по отношение на сирийската криза с бежанците.

През 2020 и 2021 г. ПСР губи почти цялата си подкрепа от страна на кюрдите, главно заради политиката на Ердоган по отношение на ПКК и нарастващия турски национализъм. Партията на справедливостта и развитието се опитва да си върне подкрепата чрез прилагане на различни централизирани политики.

Към 2021 г. Партията на справедливостта и развитието е петата по големина политическа партия в света по членство и е най-голямата политическа партия извън Китай, Индия или САЩ.

Критиците обвиняват ПСР, че има „скрит дневен ред“ въпреки публичното им одобрение на секуларизма, а партията поддържа неформални отношения и изразява подкрепа за Мюсюлманското братство. Както вътрешната, така и външната политика на партията се възприема като панислямистка или неоосманска, като се застъпва за възраждане на османската култура често за сметка на светските републикански принципи, като същевременно увеличава регионалното присъствие в бившите османски територии.

ПСР е критикувана за подкрепата на широкомащабната чистка на хиляди учени след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Учениците от началните, прогимназиалните и средните училища са принудени да прекарат първия учебен ден след неуспешния държавен преврат в гледане на видеоклипове за „триумфа на демокрацията“ над заговорниците и слушане на речи, приравняващи цивилния контрапреврат, който прекъсва завладяването, с исторически османски победи отпреди 1000 години. Организирани са кампании за освобождаване на висшето образование и за отпадане на обвиненията срещу тях, за мирно упражняване на академичната свобода.

Затварянето на политически активисти продължава, докато председателят на Амнистия Турция е затворен за противопоставяне на Партията на справедливостта и развитието по измислени „терористични обвинения“. Тези обвинения предизвикват осъждане от много западни страни, включително от Държавния департамент на САЩ, ЕС, както и от международни и местни организации за правата на човека.

Публикации на Седат Пекер

редактиране

През 2021 г. лидерът на голяма престъпна група Седат Пекер, който бяга от Турция, публикува в Youtube поредица от разследващи видеозаписи за корупционните дейности на Реджеп Ердоган и членове на управляващата партия в Турция. Според неговите разкрития в партията процъфтяват шуробаджанащината, корупцията и уреждане на резултатите. Той казва още, че някои висши служители са замесени в трафик на наркотици, насилие и убийства. Според анкета на Avrasya Gayrimenkul, в която участват 2480 души с различни политически възгледи, 75% от турците, включително около 1/3 от привържениците на управляващата партия, се доверяват на разследванията му, а не на отговорите на правителството към тях.

Председатели

редактиране
Председател Портрет Избирателен район начало край Избори за председател Време
1 Реджеп Таип Ердоган
(р. 1954)
  Сиирт (2002)
Истанбул (I) (2007, 2011)
14 август 2001 27 август 2014 Редовен конгрес през 2003 г. 13 години и 26 дни
Редовен конгрес през 2006 г.
Редовен конгрес през 2009 г.
Редовен конгрес през 2012 г.
2 Ахмет Давутоглу
(р. 1959)
  Кония 27 август 2014 22 май 2016 Извънреден конгрес през 2014 г. 1 година, 8 месеца и 25 дена
Редовен конгрес през 2015 г.
3 Бинали Йълдъръм
(р. 1954)
  Истанбул (I) (2002)
Ерзинджан (2007)
Измир (II) (2011)
Измир (I) (ноември 2015)
22 май 2016 21 май 2017 Извънреден конгрес през 2016 г. 364 дни
4 Реджеп Таип Ердоган
(р. 1954)
Действащ президент 21 май 2017 настояще Извънреден конгрес през 2017 г.

Резултати от избори

редактиране

Президентски избори

редактиране
Президентски избори
Дата на избори Кандидат Първи тур Втори тур Резултат Карта
(по вилаети)
Брой гласове % Брой гласове %
10 август 2014  
Реджеп Таип Ердоган
21 000 143 51,79% Избран  
24 юни 2018  
Реджеп Таип Ердоган
26 324 482 52,59% Избран  

Избори за Велико Народно събрание

редактиране
Резултати на Партията на справедливостта и развитието в изборите за Велико Народно събрание
     0 – 10%      10 – 20%      20 – 30%      30 – 40%      40 – 50%      50 – 60%      60 – 70%      70 – 80%
Дата на избори Председател Брой гласове Места Подкрепа Резултат Карта
(по вилаети)
3 ноември 2002  
Реджеп Таип Ердоган
 
10 808 229
 
363 / 550 (  363)
34,28%
  34.28 %
#1–во място
Мнозинство
 
22 юли 2007  
Реджеп Таип Ердоган
 
16 327 291
 
341 / 550 (  22)
46,58%
  12.30 %
#1–во място
Мнозинство
 
12 юни 2011  
Реджеп Таип Ердоган
 
21 399 082
 
327 / 550 (  14)
49,83%
  3.25 %
#1–во място
Мнозинство
 
7 юни 2015  
Ахмет Давутоглу
 
18 867 411
 
258 / 550 (  69)
40,87%
  8.96 %
#1–во място
Избор на правителството
 
1 ноември 2015  
Ахмет Давутоглу
 
23 681 926
 
317 / 550 (  59)
49,50%
  8,63 %
#1–во място
Мнозинство
 
24 юни 2018  
Реджеп Таип Ердоган

21 333 172

295 / 600 (  21)
42,56%
  6,94 %
#1–во място
Мнозинство

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране