Отваря главното меню

Риза или Сопотник (на гръцки: Ριζά, до 1927 Σεποτνίκια, Сепотникия[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония.

Риза
Ριζά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Полигирос
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 501 m
Население 599 души (2001)

ГеографияРедактиране

Риза е разположено в центъра на Халкидическия полуостров в северната част на планината Холомондас. Селото на практика е слято с разположеното на югоизток Палеохора.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[2]

Църквата „Успение Богородично“ е от 1852 година. От XIX век е и големият гробищен храм „Свети Атанасий“.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сепотники (Sépotniki), Ардамерска епархия, живеят 1000 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сопотник живеят 320 жители гърци християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопотник (Sopotnik) има 300 гърци.[6]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година, по време на Балканската война, в Сопотник влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Риза. До 2011 година Риза е част от дем Зервохория.

ЛичностиРедактиране

Родени в Риза

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σεποτνίκια --Ριζά
  2. Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 173.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 210 – 211.