Рингудит
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътр. препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Рингудитът е полиморфен минерал с голямо наличие на оливин (магнезиев силикат и желязо), който се образува при високи температури и налягания на земната мантия между 525 и 660 km дълбочина.
Рингудитът е забележителен с това, че може да съдържа хидроксидни йони (кислородни и водородни атоми, свързани помежду си) в структурата си. В комбинация с доказателствата за неговата поява дълбоко в земната мантия, се предполага, че там се намира вода с обем до еквивалента на три световни океана в преходната зона земна кора-мантия на 410-660 km дълбочина.
Този минерал за първи път е идентифициран в метеорита Tenham през 1969 година и се откри, че присъства в големи количества в земната мантия.
Рингудитът е кръстен на австралийския учен Тед Рингууд (1930-1993), който е изследвал полиморфните преходи и фази на оливина в общите минерали на мантията и пироксена при налягания, еквивалентни на дълбочини около 600 km.
Olivine, wadsleyite и рингудит са полиморфни минерали, намиращи се в горната част на мантията на земята на дълбочина по-голяма от около 660 км. Там също присъстват и други минерали, включително някои с перовскитна структура, които са стабилни. Свойствата на тези минерали определят много от свойствата на мантията.
ПояснениеРедактиране
Рингудитът е полиморф на оливина, (Mg, Fe) 2SiO4, със структура „шпинел“. Групата минерали „Spinel“ кристализират в изометрична система с осмостенна формация. Оливинът е най-често срещан в горната мантия, над около 410 km. За полиморфните оливини wadsleyite и рингудит се смята, че преобладават в преходната зона на мантията, на около 410-660 km дълбочина.
За рингудитът се смята, че е най-често срещаният минерал в долната част на преходната зона на земната кора. Физическите и химическите свойства на този минерал частично определят свойствата на мантията на тези дълбочини. Степента на налягане за стабилност на рингудит е в интервала приблизително От 18 към 23 GPa.
Отделно от мантията, наличност на природен рингудит е установен в много метеорити, в които той възниква като фини поликристални формации.
ИзточнициРедактиране
- сп."Science"
- PC World България
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ringwoodite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |