Морфология (езикознание)
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Морфология.
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
За разлика от лексикологията, където думата се възприема като неделима единица, при морфологията думата се изучава като структура, изградена от по-малки значещи сегменти, наречени морфеми.
Като дял от граматиката морфологията е наука, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения. Лексикалното значение е основно за думата, докато граматическото е допълнително. Напр. думите бягам, бягаше, ще бягаме, биха бягали, избягал е, избягаха имат едно общо лексикално значение (действието бягане) и различни граматически значения (род, число, време, вид, залог и наклонение на глагола).
Според най-общата класификация на думите (семантико-граматична, т.е едновременно според лексикалното значение и според формалните признаци) думите се делят на няколко части на речта. Частите на речта в българския език са 10:
- Съществителни имена,
- Прилагателни имена,
- Числителни имена,
- Глаголи,
- Местоимения,
- Наречия,
- Предлози,
- Съюзи,
- Междуметия,
- Частици.
Всяка от тези части има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите (например глаголът означава действие или състояние, а прилагателното показва качество на даден предмет или го съотнася към друг). Всяка част притежава определени граматични категории (род, лице, число, вид, спрежение, наклонение и др.) Всяка категория има свои специфични формални признаци – суфикси (определени морфеми), които „носят“ граматическото значение.
Граматическите категории се делят основно на два типа: именни (категории, които притежават имената) и глаголни (категории, които притежават глаголите). В българския език съществуват следните граматически категории:
1. Именни категории:
- род (мъжки, женски, среден)
- число (единствено, множествено)
- определеност (определено, неопределено)
- степен (положителна, сравнителна, превъзходна)
- падеж (именителен, винителен, дателен, звателен)
2. Глаголни категории
- лице (първо, второ, трето)
- число (единствено, множествено)
- време (сегашно, бъдеще, бъдеще предварително, минало свършено, минало несвършено, минало неопределено, минало предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото)
- вид (свършен, несвършен)
- залог (деятелен, страдателен)
- наклонение (изявително, повелително, условно)
- евиденциалност (индикатив, конклузив, ренаратив (или преизказни форми), дубитатив, адмиратив)
Някои форми имат както именни, така и глаголни граматични категории. Например глаголната форма „ходещ“ има не само характерните за глаголите граматични значения (единствено число, сегашно време, несвършен вид, деятелен залог), но и някои характерни за имената (мъжки род, неопределена форма).
Морфологичният анализ означава определяне на думата като част на речта и на всички нейни граматически характеристики. Напр.: дъбът – съществително, мъжки род, единствено число, определено (членувано). Това е една от формите на думата дъб. Всички форми на думата образуват нейната парадигма. Всяка конкретна форма се нарича словоформа на думата. Или словоформа това е конкретният вариант на думата, който е употребен. Една от словоформите се приема за основна (в случая това е дъб).
Промяната на думата от една словоформа в друга става чрез промяна на структурата на думата, т.е. чрез прибавяне и отнемане на морфеми (суфикси). Морфемата е най-малката значеща единица в езика. Напр.: морфемата -ски е характерна за относителните прилагателни – морски, планински, тя има абстрактното значение на съотнасяне. Морфемата -а е характерна за съществителните от женски род – жена, гора, тя има най-общо женско родово начение. Фонемите например са лишени от семантично съдържание, с изключение на възклицателните „О!“, „А!“ и други, които са думи и присъстват като речникови единици в езика.
Морфемиката е дял от морфологията, чийто обект на изучаване са конкретно морфемите. Морфемният анализ означава разделянето на думата на морфеми (представка, корен, наставка, окончание, определителен член). Напр.: думата предизвикателството е съставена от представките пред-из-, корена -вик-, наставките -а-тел-, окончанието -ство- и определителния член -то. Не бива да се бъркат със сричките, които са вид фонетично делене на думата (пре-ди-зви-ка-тел-ство-то).
Ако една от тези морфеми се замени или премахне (пред-из-вик-а-тел-ства) се променя граматическото значение на думата (от среден род, единствено число, определено, в множествено число, неопределено). Изключение е коренът, който рядко променя формата си, тъй като е свързан с лексикалното значение на думата.
Гранична област между морфологията и лексикологията е словообразуването. Както показва самият термин то се занимава с начините за образуване на нови думи чрез добавяне на морфеми с лексикално значение. Например чрез заменяне на морфемата из- с морфемата от- в думата изпия се получава новата дума отпия.
Формите отпия и изпия имат едни и същи граматически значения, но се различават по лексикалното си значение. Следователно те са форми на две различни думи, а не на една и съща.
Източници
редактиране
- Граматика на съвременния български книжовен език, София, 1983 г.
- Петя Осенова, Кирил Симов. Формална граматика на българския език. Институт по паралелна обработка на информацията – БАН. София, 18. 12. 2007 г.
- Ницолова, Р. „Българска граматика. Морфология“, София, 2008 г.