Рождество Богородично (Велико Търново)

„Рождество Богородично“ е православен храм във Велико Търново, катедрална църква на Великотърновската епархия на Българската патриаршия.

„Рождество Богородично“
Карта
Местоположение във Велико Търново
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоВелико Търново
ВероизповеданиеБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияВеликотърновска
Архиерейско наместничествоВеликотърновско
Изграждане1924 – 1934 г.
Статутдействащ храм
„Рождество Богородично“ в Общомедия

Намира се в старата част на Велико Търново, в т.нар. „Болярска махала“, на малък площад в старата част на града. Издигната е върху старата църква „Рождество Богородично“. Срещу нея е разположена сградата на Великотърновска митрополия.

В притвора на църквата са погребани митрополитите Климент, Софроний и Антим.

История редактиране

Стар храм редактиране

Старата църква е построена от Уста Кольо Фичето в периода 1842 г. – 1844 г. Изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсена е с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придават особена оригиналност на фасадата. Църквата е трикорабна. На 30 м западно от нея е построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на църквата са двата реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход има още две странични, симетрично разположени врати, през които се излиза във външните аркади. Построена е със средства, събирани от населението по махали.

Иконостасът е дело на Антон Станишев.[1]

Земетресение редактиране

На 1 юни 1913 г. Търново преживява катастрофално земетресение. Наред с много пострадали частни и обществени сгради, до основи е разрушен и катедралният храм. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му с дата 8 септември 1888 г., подписан от митрополит Климент, кмета П. Славков, видни търновски първенци и свещеници.

Нов храм редактиране

Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а през 1934 сградата е завършена и осветена. Фасадата е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението (съхраняван днес в Регионалния исторически музей, Велико Търново).

Настоящата катедрална (съборна) църква е строена от майстора строител дядо Грозю през 1933 г. – 1934 г. За оформяне на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. Стенописите са направени през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Атанас Велев.

От стенописите представляват интерес тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, изпращането на св. патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски, както и с образите на светиите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий.

Камбаните са руски, изработени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от Руските освободителни войски[2].

Архитектура редактиране

Храмът е изграден от дялан пясъчник, като характерни особености на архитектурата са големият двоен корниз и двойната фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсата се състои от 4 колонки и елипсовидни прозорци, които придават особена оригиналност на фасадата. Църквата е трикорабна.

На 30 м западно от нея е построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на храма са 2 реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход, храмът разполага с още 2 странични, симетрично разположени входа, през които се излиза във външните аркади.

Значимост редактиране

  • През 1877 г. в катедралата е отслужен благодарствен молебен за влизането в града на руските освободителни войски.
  • По онова време там служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение.
  • В Търновския съборен храм полагат клетва българските князе Александър Батенберг и Фердинанд I.
  • Храмът е посещаван от народните представители от Учредителното (1879) и Великите народни събрания в Търново.
  • В катедралния храм са погребани 3 митрополити, които са останали в историята на града и като видни общественици.

Бележки редактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 196.
  2. в. „Търновски епархийски вести“, бр. 11, септември 2009 г., с. 12
  • Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000