Вижте пояснителната страница за други личности с името Антим Върбанов.

Антим е висш български православен духовник, митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия от 1891 до 1914 година.[1][2]

Антим
български духовник
Роден
1854 г.
Починал
24 март 1914 г. (60 г.)
Религияправославие
Учил вМосковска духовна академия

Биография

редактиране

Роден в 1854 година в село Гложене, Тетевенско, със светското име Лило Кънчев Върбанов. Основното си образование получава в родното си село, след което постъпва като послушник в Гложенския манастир „Свети Георги“ при игуменството на хаджи Евтимий. В 1871 година в Гложенския манастир е подстриган в монашество от митрополит Антим Видински под името Антим. Скоро след това митрополит Антим го ръкополага за йеродякон. Учи в Тетевен и в Габровската гимназия, която завършва през 1875 година. От 1875 до 1881 година учи в Одеската семинария.[1]

Завръща се в България и в 1881 – 1882 година учителства в Ломската гимназия. От следната учебна година преподава в Сливенската гимназия, където остава до 1885 година. Докато е в Сливен пише и издава учебник по библейска история и Православен катехизис.[1]

В 1885 година екзарх Йосиф I Български го привиква в Османската империя и от учебната 1885 – 1886 година го назначава за преподавател в новооткритото Одринско свещеническо училище. На 30 август 1886 година в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград митрополит Синесий Охридски го ръкополага за йероманах, а на 1 септември по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от екзарх Йосиф I и е назначен за управляващ Лозенградската епархия. От 1 септември 1887 г. архимандрит Антим е протосингел на Одринската митрополия и инспектор на българските училища в Одринския вилает. От началото на октомври 1888 година, по молба на Антим Видински, е назначен за протосингел на Видинската митрополия. Митрополит Антим умира на 1 декември и управлението на епархията е поето от архимандрит Антим, като изпълнява длъжността до юни 1889 година.[1]

От есента на 1889 година учи в Московската духовна академия, която завършва в 1892 година.[1]

От 1892 до 1893 година е протосингел на Екзархията в столицата Цариград.[1]

На 15 август 1893 година е ръкоположен за брегалнишки епископ и е назначен за управляващ Ловчанската епархия от името на екзарха. Управлява епархията в Ловеч до 6 февруари 1897 година, когато е назначен за викарий на митрополит Натанаил Пловдивски. Остава викарий в Пловдив но ноември 1901 година.[1]

На 19 юли 1901 г. е избран за търновски митрополит на мястото на починалия митрополит Климент. Канонически утвърден е на 18 ноември 1901 година.[1] През ноември 1902 година става член на Светия синод. Преживява катастрофалното земетресение в Търново през 1913 г., при което църквите са разрушени или повредени. Дарителят завещава 1500 лева на женското благотворително дружество „Радост“ за „подпомагане на благородните му задачи“.[2]

Митрополит Антим умира на 24 март 1914 в София. Погребан е в катедралата „Рождество Богородично“ в Търново.[1]

  1. а б в г д е ж з и Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 155.
  2. а б Митрополит Антим дарява всичко за благотворителност // Vesti.bg, 13 септември 2012. Посетен на 16 юни 2017.
архимандрит Теодосий
(управляващ)
управляващ Лозенградската епархия
(1 септември 1886 – 1 септември 1887)
?
пръв брегалнишки епископ
(15 август 1893 – 19 юли 1901)
Неофит
Партений Велички
(управляващ)
управляващ Ловчанската епархия
(15 август 1893 – 6 февруари 1897)
Максим бивш Скопски
(управляващ)
Климент търновски митрополит
(19 юли 1901 – 24 март 1914)
Йосиф