Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел
Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 15 юни 1602, Волфенбютел; † 13 юни 1616, Тюбинген) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е номинален херцог на Брауншвайг-Люнебург, принц от Брауншвайг-Волфенбютел и като Рудолф III от 1615 до 1616 г. протестантски епископ (администратор) на Епископство Халберщат.
| Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел | |
| епископ на Халберщат | |
 Гробът на Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел в манастирската църква в Тюбинген | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Учил в | Тюбингенски университет |
| Управление | |
| Период | 1615 – 1616 |
| Други титли | принц от Брауншвайг-Волфенбютел; херцог на Брауншвайг-Люнебург |
| Семейство | |
| Баща | Хайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел) |
| Майка | Елизабет Датска (1573–1626) |
| Братя/сестри | София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел Доротея Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел Анна Августа фон Брауншвайг-Волфенбютел Фридрих Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел) Хайнрих Карл фон Брауншвайг-Волфенбютел Христиан фон Брауншвайг-Волфенбютел |
| Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел в Общомедия | |
Живот редактиране
Той е син на херцог Хайнрих Юлий (1564 – 1613) и втората му съпруга принцеса Елизабет Датска (1573 – 1626), дъщеря на крал Фридрих II от Дания.
През 1615 г. Рудолф последва умрелия си брат Хайнрих Карл (1609 – 1615) като протестантски епископ (администратор) на Халберщат.
Рудолф умира два дена преди 14-ия му рожден ден, по време на следването му в университета в Тюбинген и е погребан в манастирската църка в Тюбинген.
Източници редактиране
- Georg Victor Schmid: Die säcularisirten Bisthümer Teutschlands, Band 1, Friedrich Andreas Perthes, 1858, S. 195 f.
- Klamer W. Frantz: Geschichte des Bisthums, nachmaligen Fürstenthums Halberstadt, Frantz, 1853, S. 209
- Karl Baedeker: Handbuch für Reisende in Deutschland und dem Oesterreichischen Kaiserstaat, K. Baedeker, 1855, S. 411
