Хайнрих Карл фон Брауншвайг-Волфенбютел
Хайнрих Карл фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Heinrich Karl von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 7 септември 1609, дворец Хесен; † 11 юни 1615, Хелмщет) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е номинален херцог на Брауншвайг-Люнебург, принц от Брауншвайг-Волфенбютел и протестантски епископ (администратор) на Епископство Халберщат от 1613 до 1615 г.
Хайнрих Карл фон Брауншвайг-Волфенбютел | |
епископ на Халберщат | |
Роден |
7 септември 1609 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1613 – 1615 |
Други титли | херцог на Брауншвайг-Люнебург; принц от Брауншвайг-Волфенбютел |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Хайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел) |
Майка | Елизабет Датска (1573–1626) |
Братя/сестри | Анна Августа фон Брауншвайг-Волфенбютел София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел Доротея Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел Фридрих Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел) Христиан фон Брауншвайг-Волфенбютел Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел |
Живот
редактиранеТой е син на херцог Хайнрих Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел (1564 – 1613) и втората му съпруга принцеса Елизабет Датска (1573 – 1626), дъщеря на крал Фридрих II от Дания.
На 21 октомври 1613 г., малко след смъртта на баща му, капителът на Халберщат избира 4-годишния Хайнрих Карл за протестантски администратор на Епископство Халберщат. Хайнрих Карл умира от едра шарка на 5-години в Хелмщет, където трябва да расте и възпитаван, още преди да поеме службата си. Той е погребан в църквата Мария във Волфенбютел. Последван е в службата му от по-големия му брат Рудолф.
Източници
редактиране- Georg Victor Schmid: Die säcularisirten Bisthümer Teutschlands, Band 1, Friedrich Andreas Perthes, 1858, S. 195.
- Klamer W. Frantz: Geschichte des Bisthums, nachmaligen Fürstenthums Halberstadt, Frantz, 1853, S. 209.
- Carl Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, Band 48, Hoffmann und Campe, 1860, S. 95