Вижте пояснителната страница за други личности с името Рудолф.

Рудолф (Раул) (на френски: Raol le Vaillant, на немски: Rudolf; * 1320, † 25 август 1346, Битка при Креси) от фамилията Дом Шатеноа, е херцог на Горна Лотарингия от 1329 г. до смъртта си.

Рудолф
Raoul de Lorraine
херцог на Горна Лотарингия
Роден
1320 г.
Починал
26 август 1346 г. (26 г.)
Управление
Период1329 – 1346
Герб
Семейство
РодЛотаринги[1]
БащаФридрих IV[1]
МайкаЕлизабета Хабсбург[1]
ДецаЖан I (Лотарингия)[1]
Рудолф в Общомедия

Той е най-големият син и наследник на херцог Фридрих IV († 23 август 1328) и на Елизабет Австрийска (* 1285, † 1353), дъщеря на крал Албрехт I (Хабсбурги) и на Елизабета Тиролска (1262 – 1313) от род Майнхардини.

 
Рудолф на Porte de la Craffe в Нанси

Рудолф наследява баща си на девет години на 25 януари през 1329 г. под регентството на майка му до 1331 г.

Баща му го сгодява на 3 юли 1323 г. за Елеонора дьо Бар († 15 септември 1333), дъщеря на Едуард I († 1336), граф на Бар и на Мусон (Дом Скарпон) и на съпругата му Маргьорит дьо Шампан/Капет. Те се женят на 25 януари 1329 г., след смъртта на баща му. Рудолф не получава наследство след смъртта на тъста му през 1336 г. Войната е прекратена от френския крал Филип VI.

Рудолф се жени втори път на 30 май 1334 г. за Мари дьо Шатийон, наричана Мари дьо Блоа (* 1323, † 1363), регентка на Лотарингия 1346, дъщеря на Гиг I дьо Шатийон, граф на Блоа и граф на Дуноа (Дом Шатийон), и на съпругата му Маргьорит дьо Валоа. След това Рудолф изпраща войска в помощ на френския крал при обсадата на Турне в борбата му против английския крал Едуард III.

Рудолф пада убит в битката при Креси. Мари дьо Шатийон се омъжва за втори път (преди 9 август 1353) за граф Фридрих VII фон Лайнинген († 1376/1378]). Тя става регентка на Лотарингия за нейния син през 1346 – 1361 г.

Потомство

редактиране

Херцог Рудолф (Раул) и втората му съпруга Мари дьо Шатийон имат три деца:[2]

Литература

редактиране
  • Jacqueline Carolus-Curien, Pauvres duchesses, l'envers du décor à la cour de Lorraine. Éditions Serpenoise, Metz, 2007. ISBN 978-2-87692-715-5. p. 20
  • Henry Bogdan, La Lorraine des ducs, sept siècles d'histoire, Perrin, Paris 2005, ISBN 2-262-02113-9.
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln. Band I.2. (1999) Tafel 205.

Източници

редактиране
  1. а б в г fmg.ac // Посетен на 28 януари 2016 г.
  2. Rudolph, Duke of Lorraine, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки

редактиране