Отваря главното меню

Румънската армия в Междусъюзническата война

Румънската армия, мобилизирана четири дни след началото на Междусъюзническата война (на 20 юни 1913 г.), наброява 437 000 военнослужещи.[1] В хода на войната тя окупира Южна Добруджа и принуждава България да сключи мир като застрашава непосредствено столицата София.

Състав и съсредоточаванеРедактиране

Съгласно с оперативните си планове, румънското главно командване разделя силите си на две групировки – главни сили (Дунавска армия, начело с престолонаследника Фердинанд[2]) за настъпление към София и отделна групировка (5-ти корпус, командван от генерал Йоан Кулчер[2]) за действия в Добруджа.

Дунавска армияРедактиране

Дунавската армия се състои от осем пехотни дивизии (разделени в 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти армейски корпус), 1-ва и 2-ра резервни пехотни дивизии, две самостоятелни кавалерийски дивизии и 33-та резервна пехотна бригада. Те трябва да преминат река Дунав в участъка Бекет – Турну Мъгуреле и да настъпят през Луковит и Орхание за София. Съгласно плана, форсирането на Дунав трябва да се извърши на три места – при Бекет и Никопол с плавателни средства и при Корабия по понтонен мост. За тази цел войската трябва да се съсредоточи с 1-ви корпус и 1-ва кавалерийска дивизия в района на Бекет, с 2-ри, 3-ти и 4-ти корпус и 2-ра кавалерийска дивизия в района на Корабия и с 33-та резервна пехотна бригада в района на Турну Мъгуреле.[3] По Софийското направление действат 132 батальона, 72 ескадрона и 110 батареи.[4]

Пети корпусРедактиране

По границата в Добруджа, на линията Черна вода – Кюстенджа – Меджидия, към 29 юни е съсредоточен 5-ти корпус, състоящ се от 9-та и 10-та пехотна, 3-та резервна дивизия, 31-ва резервна бригада и два конни полка.[5] Той трябва да окупира териториите до линията Тутракан—Добрич.[3] Общо за окупацията на Южна Добруджа са предвидени 40 батальона, 8 ескадрона и 29 батареи.[4]

ОперацииРедактиране

Без да срещат съпротива, тъй като почти всички български войски са концентрирани срещу Сърбия и Гърция, румънските войски изпълняват поставените им задачи. Пети корпус нахлува в Южна Добруджа на 28 юни и в рамките на три дни окупира цялата област (заедно с градовете Силистра, Добрич, Тутракан и Балчик). Главните сили форсират Дунав на 2 юли при Бекет и Корабия и за седмица достигат Арабаконашкия проход, прекъсвайки връзката на българските армии в Македония с продоволствената им база в Северна България. Отделни конни разезди преминават Стара планина и достигат на 12 километра от София. С тези действия румънската армия изиграва решаваща роля за поражението на България.[2][6]

ИзточнициРедактиране

  • Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г.. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
  • Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925.
  • Филипов, И. и др.. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
  • Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922.
  • Hall, R. The Balkan Wars 1912 – 1913. Prelude to the First World War. London and New York, Routledge, 2000. ISBN 0-415-22946-4.

БележкиРедактиране

  1. Филипов 1941, стр. 169 – 170
  2. а б в Hall 2000, стр. 117 – 118
  3. а б Гинчев 1963, стр. 114 – 115
  4. а б Христов 1922, стр. 40 – 41
  5. Христов 1922, стр. 196; Дървингов 1925, стр. 673
  6. Христов 1922, стр. 196 – 200