Рутхард (на немски: Ruthard, † преди 31 август 790) е франкски благородник, между 749 и 769 г. граф в Аргенгау. Той е прародител на старите Велфи (наричани също Рудолфинги).

Рутхард
граф в Аргенгау
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Велфи
Баща Хардрад
Бракове Хаилдис
Ермена

След разгромяването на алеманското херцогство от Каролингите и чрез кръвния съд в Канщат (746) от майордом Карлман, той и Варин († 774) са тези франки, които стават франкски администратори в Алемания (administratores Alamanniae). Той е актив преди всичко северно от Боденското езеро, а Варин работи южно от езерото.

През 748/749 г. той основава манастир Арнулфсау. Той основава и други манастири. През 752 г. той е доказан заедно с Фулрад, абт на Сен-Денис († 784), на кралска служба. През зимата 753/754 г. той е – отново с Фулрад – придружител на търсещия помощ папа Стефан II в пътуването до Пипин Млади.

През 769 г. е споменат в документ за последен път като граф в Аргенгау като Roadharti comite.

През 771 г. Рутхард (Ratardus) завешава собствеността си в Мандрес in pago Scarponinse (Scarponnois, също и като "Charpeigne") на абатство Горце до Мец. От документа се разбира, че баща му се казва Хардрад („filius Hadradi quondam“), че за пръв път е женен за Хаилдис, и втори път за Ермена.

ИзточнициРедактиране

  • Екехард IV: St. Galler Klostergeschichten. Ausgewählte Quellen zur Deutschen Geschichte des Mittelalters Band X
  • Josef Fleckenstein: Über die Herkunft der Welfen und ihre Anfänge in Süddeutschland. In: Studien und Vorarbeiten zur Geschichte des Großfränkischen und frühdeutschen Adels. 1957, S. 71–136
  • Michael Borgolte: Die Grafen Alemanniens in merowingischer und karolingischer Zeit. Eine Prosopographie. 1986
  • Ruthard. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 1125.
  • Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Stuttgart 1992
  • Alois Niederstätter: Welfische Spuren südlich des Bodensees und in Rätien. In: Karl-Ludwig Ay, Lorenz Maier, Joachim Jahn: Die Welfen. Landesgeschichtliche Aspekte ihrer Herrschaft. 1998
  • Hans Jänichen: Warin, Rudhart und Scrot. Besitzgeschichtliche Betrachtungen zur Frühgeschichte des Stiftes Buchau.
  • Thomas Zotz: Ruthard. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 303 (Digitalisat).