Саддам Хюсеин

Саддам Хюсеин صدام حسين
	иракски политик
	Хюсеин пред съда, 1 юли 2004 г.
Роден	28 април 1937 г. Ауджа, Кралство Ирак
Починал	30 декември 2006 г. (69 г.) Багдад, Ирак
Погребан	Ауджа, Ирак
Религия	сунитски ислям
Националност	Ирак
Учил в	Каирски университет
Политика
Професия	–
Партия	Баас
	5-ти президент на Ирак
	16 юли 1979 – 9 април 2003
	Министър-председател на Ирак
	16 юли 1979 – 23 март 1991; 29 май 1994 – 9 април 2003
	Вицепрезидент на Ирак
	17 юли 1968 – 16 юли 1979
Военна служба
Звание	маршал
Командвания	Главнокомандващ
Войни	Ирано-иракска война; Нахлуване в Кувейт; Война в Персийския залив (1990–1991); Война в Ирак (2003)
Семейство
Баща	Хусейн Абд Маджид
Съпруга	Саджида Талфах (1958 – 30 декември 2006); Самира Шахбандар (1986 – 30 декември 2006)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Саддам Хюсеин в Общомедия

Саддам Хусейн Абд ал-Маджид ал-Тикрити (на арабски: صدام حسين عبدالمجيد التكريتي‎), известен на български като Саддам Хюсеин, е иракски политик. Президент на страната от 1979 до 2003 г. По религиозна принадлежност е сунит. Роден е на 28 април 1937 г. в Ал-Ауджа (край град Тикрит) и е обесен на 30 декември 2006 г. във военна база северно от Багдад.

Политическа дейност Редактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Съдебни процеси Редактиране

На 30 юни 2004 Саддам Хюсеин, (държан от американските сили в Кемп Кропер в Багдад) и 11 старши функционери на партия Баас са предадени официално на временното иракско правителство, за да бъдат съдени за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, както и да бъде разследвано неговото участие в насилствените кампании срещу кюрдите на север по време на Ирано-иракската война и срещу бунтовете на шиитите на юг през 1991 и 1999.
На 19 юни 2006 обвинението иска смъртна присъда за Саддам, неговия полубрат Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившия вицепрезидент Таха Ясин Рамадан. Два дни след това бе убит трети адвокат на защитата.
На 21 август 2006 срещу Саддам започва друго дело за геноцид и престъпления срещу човечеството. Това е делото по аферата „Анфал“ – операция, която между 1987 и 1988 води до смъртта на около 182 000 кюрди, избити при масово разселване на кюрдското население. Операцията се извършва в три етапа, като кулминацията ѝ е обгазяването на 5000 кюрди в село Халабджа на 16 март 1988.
На 25 декември 2006 Саддам Хюсеин е отстранен от съдебното заседание след спор със съдията. Защитата на Хюсеин бойкотира процеса заради неподходящите процедури на трибунала.^[1]
На 5 ноември 2006 Върховният иракски наказателен трибунал признава Садам Хюсеин за виновен в извършването на престъпления срещу човечеството за нареждането на убийството на 148 шиити през 1982 в град Дуджейл и е осъден на смърт чрез обесване.^[2] След като съдията съобщава присъдата, Саддам изкрещява „Господ е велик! Да живее Ирак! Да живее иракският народ! Смърт за предателите!“ ^[3]
На 26 декември апелативната камара на Върховния иракски трибунал потвърждава присъдата. Саддам Хюсеин трябва да бъде екзекутиран до 30 дни.

Екзекуция Редактиране

На 30 декември 2006 е изпълнена смъртната присъда на Саддам Хюсеин пред адвокати, служебни лица и лекар, приблизително в 6:00 местно време (03:00 UTC). ^[4] Той е обесен в иракската военна база (Camp Justice) североизточно от Багдад, база, която някога е била щаб на военното разузнаване на Саддам, а после използвана за лагер, където да бъдат затваряни и измъчвани стотици жители. Противно на предположенията Саддам е екзекутиран сам, а неговия природен брат Барзан Ибрахим ал-Тикрити и бившият главен съдия на революционния трибунал Ауад Хамед ал-Бандар, обвинени по същото дело, ще бъдат обесени след мюсюлманския празник Айд ал-Адха.

По времето на екзекуцията Саддам отказва да носи качулка. Преди да бъде обесен, му е прочетена ислямска молитва и той я повтаря. В интернет изтича видеозапис от мобилен телефон на неговото обесване. [1] Архив на оригинала от 2006-12-31 в Wayback Machine. [2]

Ден след като е екзекутиран, Саддам Хюсеин е погребан в родното си село Ал-Ауджа край Тикрит в гробница, в която са погребани неговите синове Удай и Кусай. Около 100 души присъстват на церемонията, извършена рано сутринта.

Последици Редактиране

Отзвукът от присъдата и нейното изпълнение в Ирак, другите арабски страни и целия свят е твърде различен – от безрезервно одобрение от страна на неговите противници (най-вече шиити и кюрди) до острото осъждане от неговите поддръжници (главно баасисти и сунити). Умерената по своите възгледи Европа признава вината му за стотиците хиляди жертви от вътрешни репресии и безсмислени войни, но и не одобрява смъртното наказание по принцип.

Публикуваният видеозапис от екзекуцията с подигравки към него допълнително усилва мотивацията на поддръжниците на Саддам (предимно от средите на иракската партия Баас, забранена след войната от 2003) да организират за отмъщение терористични акции и да засилят съпротивата срещу Коалиционните сили в Ирак и неговото правителство, както и зад граница. Седмица след екзекуцията се съобщава за вече създадена нова терористична организация с името Бригадата на мъченика Саддам Хюсеин [3] Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine..

Появяват се редица вярващи, че Саддам не е екзекутиран. Те критикуват лошото качество на записа от мобилен телефон, като твърдят, че това не е Саддам, а негов двойник. На записа ясно се вижда, че са направени няколко снимки (светкавици), но тези снимки не са публикувани никъде.

Източници Редактиране

↑ edition.cnn.com
↑ Осъдиха Саддам на смърт. // Нетинфо. Посетен на 5 ноември 2006.
↑ Saddam Hussein sentenced to death. // BBC. Посетен на 5 ноември 2006. (на английски)
↑ Саддам Хюсеин е екзекутиран. // Нетинфо, 30 декември 2006. Посетен на 30 декември 2006.