Саке (на японски: 日本酒 – нихоншу) е традиционна японска алкохолна напитка, получавана при ферментация на ориз. Процентът му варира от 14% до 20%. Може да се сервира студено, топло или горещо. Обикновено се сервира в керамични бутилки, наречени токури (tokkuri), след което се сипва в плитки чашки, наречени чоко (choko). Със саке могат да се приготвят и коктейли.

Саке
日本酒
Традиционна бутилка за сервиране на саке.
Традиционна бутилка за сервиране на саке.
Информация
Типалкохолна напитка
Произход Япония
Алкохол14 – 18%
Съставкиориз, вода
Саке в Общомедия
Нигори, вид нефилтрирано саке.

Процесът на приготвяне наподобява този на бирата. То се приготвя чрез многочислена ферментацията на бял ориз, целта на която е да се отнемат протеините и мазнините и да остане само нишестето. При протичането на многочислена ферментацията, процесът преминава през отделни етапи – нишестето се превръща в захар благодарение на ензимите, а след това захарта се превръща в алкохол чрез маята.[1]

Неразреденото саке има алкохолно съдържание около 18 – 20%, но то често се разрежда с вода до 15%, преди да бъде бутилирано. В Япония, където сакето е национална напитка, често се сервира със специална церемония, по време на която се затопля в глинена или порцеланова бутилка и се налива от малка порцеланова чашка. Както и при виното, температурата на сервиране на сакето зависи от вида му. Освен това, думата „саке“ може да се отнася за различни питиета в различните региони на Япония.[1]

История редактиране

Произходът на сакето не е изяснен. Алкохолни напитки се споменават на няколко места в „Коджики“ – първата писмена история на Япония, съставена през 712 г. Според някои историци, сакето се появява през периода Нара (710 – 794). През периода Хеян саке вече се използва по време на религиозни церемонии и фестивали.[2] Производството на саке е обект на държавен монопол в продължение на дълго време, но през 10 век храмовете започват сами да го произвеждат и през следващите 500 години те са основните му производствени центрове. През 18 век първите европейци описват сакето като популярно алкохолно питие в Япония и се опитват да обяснят процеса на приготвянето му.[3][4]

По време на Реставрацията Мейджи се приети закони, позволяващи на всеки с пари и умения да построи и експлоатира своя пивоварна за саке. Около 30 000 пивоварни се появяват из страната само за година. С течение на времето правителството увеличава данъците върху индустрията със саке и броят на пивоварните се смалява. Повечето пивоварни, оцелели след този период са основани от заможни земевладелци, които отглеждат ориз и разполагат с излишък от него в края на сезона. Най-успешните от тези фабрики работят и до днес.

През 20 век технологията за производство на саке се развива. Правителството открива изследователски институт за саке през 1904 г., а през 1907 г. се провежда първото държавно състезание по саке. Данъкът върху производството му също е увеличен. През 1898 г. данъците върху алкохолната напитка съставляват около 5 милиона йени от общо 120 милиона йени продажби – 4,6% от общия доход от данъци на правителството.[5] По време на Руско-японската война (1904 – 1905) приготвянето на саке в домашни условия е забранено с цел да се увеличат доходите от данъци.

По време на Втората световна война запасите от ориз намаляват и производството на саке е затруднено. Поради тази причина, през този период са добавяни чист алкохол и глюкоза в малки количество, което увеличава продукцията четирикратно. След войната пивоварните постепенно се възстановяват, а качеството на сакето се покачва. Въпреки това, в следвоенните години в Япония се появяват нови видове алкохол. Към 1960-те години консумацията на бира вече надминава тази на саке. Консумацията на саке намалява, докато качеството му се подобрява.

В днешно време, сакето е разпространено из цял свят и се приготвя в големи количества в Китай, Югоизточна Азия, Америка и Австралия.[6] В Япония, обаче, пивоварните за саке намаляват – докато през 1975 г. те наброяват 3229, към 2007 г. броят им е спаднал до 1845 г.[7]

Източници редактиране

  1. а б Какво знаете за японската ракия? – Ракия.бг, архив на оригинала от 31 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180131234938/http://xn--80acgsj8ayh.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F/, посетен на 2021-03-05 
  2. Morris, Ivan. The World of the Shining Prince: Court Life in Ancient Japan. New York: Knopf, 1964.
  3. Kaempfer, Engelbert. The History of Japan. Т. I. 1906. с. 187.
  4. Titsingh, Isaac. (1781). „Bereiding van de Sacki“ („Production of Sake“), Verhandelingen van het Bataviaasch Genootschap (Transactions of the Batavian Academy). Vol. III. OCLC 9752305
  5. Casal, U. A. Some notes on the Sakazuki and the Role of Drinking Sake in Japan // Transactions of the Asiatic Society of Japan. 1939. с. 73.
  6. Hirano, Ko. American-based breweries are creating their own brand of sake // The Japan Times Online. 4 май 2019. Посетен на 4 декември 2019.
  7. Omura, Mika. Weekend: Sake breweries go with the flow to survive // 6 ноември 2009. Посетен на 29 декември 2009.