Салона (крепост)
| Крепостта Салона Κάστρο Σαλώνων | |
 | |
  Крепостта Салона Местоположение в Гърция | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Местоположение | Амфиса |
| Строителство | XIV век |
| Статут | културно-исторически паметник с национално значение |
| Състояние | запазена |
| Крепостта Салона в Общомедия | |
Крепостта Салона (на гръцки: Κάστρο Σαλώνων), наричана още и Ория (на гръцки: Ωριάς), е издигната от франките след превземането на Константинопол през 1204 г. на хълма на древния акропол на Амфиса на 225 м надморска височина. Предходната история на укреплението, съществувало на мястото на запазилата се до днес крепост на франкократията, има богата и бурна история, която започва от пеласгите и класическата античност и достига до годините на гръцката революция. Укреплението е нападано, обсаждано, разрушавано и ремонтирано многократно от древни македонци, гали, визиготи, хуни, българи, славяни, франки, каталани, османци.[1]
Най-забележителното събитие от античния период е пълното унищожаване на акропола на Амфиса от Филип II Македонски през 338 г. пр.н.е. заради това, че местните ограбили съкровищата на Оракула на Делфи, считайки го за свой.[1]
През средновековието Амфиса многократно е опустошавана – през 396 г. е разрушена от вестготите на Аларих I, а през 448 г. – от хуните на Атила. През 530 г. Юстиниан I укрепва Амфиса и до средата на IX век няма нови нашественици. Българите нахлуват във Фокида и обсаждат Амфиса няколко пъти неуспешно, докато през 996 г. цар Самуил не разрушава града и избива съпротивляващите се. През 1059 г. печенегите обсаждат Амфиса още веднъж и принуждават амфисийците да се скрият в пещерите на региона, за да избегнат клане.[1]
След превземането на Константинопол от франките Амфиса става седалище на графство при Томас I д'Отременкур. Тогава е издигната и запазилата се крепост, а новото име на града по замъка му е Салона. Амфиса става столица на графство Салона. След края на графството крепостта е османска с изключение на периода от 1687 до 1698 г., когато е за кратко под венециански контрол. През XVIII век крепостта е многократно нападана от клефтите от Гиона и Парнас. По време на гръцката война за независимост Салона е първият град в Централна Гърция, който се разбунтува. На 27 март 1821 г. военачалникът Панургиас нахлува в града и на 10 април гърците превземат замъка Салона, първата крепост, която пада в гръцки ръце. Османският гарнизон в състав от 600 еничари е изклан. Османците си връщат за кратко владението на крепостта през 1825 г. и отново през 1826 г. до 1829 г., когато Салона окончателно става част от Гърция.[1]