Сал ага или Сали ага (на гръцки: Μονόβρυση, Моновриси, до 1926 година Σαλ Αγά, Сал ага или Σαλή Αγά, Сали ага[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас. Според преброяването от 2001 година селото има 604 жители.

Сал ага
Μονόβρυση
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Сярско поле
Надм. височина 14 m
Население 604 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 6 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Сал ага е село в Сярската каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Али бей (Ali-bey) е посочено като селище в Сярска каза с 53 домакинства, като жителите му са 68 мюсюлмани и 70 цигани и черкези.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Али бей кьой, на ЮИ от града, чифлик на Ая бей и Сулейман бей. Над селото има 7 воденици на последния бей. Твърде плодородна почва, но занемарена. 25 къщи; 20 български и 5 цигански.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Али бей кьой брои 60 българи християни и 50 цигани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Али бей кьой (Ali Bey Keuy) се състои от 40 българи гъркомани, 12 власи и 252 цигани.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Сал ага попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 63 бежански семейства и 240 души.[6] В 1985 година е изградена църквата „Успение Богородично“.[7]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.