Сал ага или Сали ага (на гръцки: Μονόβρυση, Моновриси, до 1926 година Σαλ Αγά, Сал ага или Σαλή Αγά, Сали ага[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Довища.

Сал ага
Μονόβρυση
Гърция
41.0601° с. ш. 23.605° и. д.
Сал ага
Централна Македония
41.0601° с. ш. 23.605° и. д.
Сал ага
Сярско
41.0601° с. ш. 23.605° и. д.
Сал ага
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДовища
Географска областСярско поле
Надм. височина14 m
Население604 души (2001)
Пощенски код621 00

География

редактиране

Селото е разположено на около 6 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.

В Османската империя

редактиране

През XIX век и началото на XX век Сал ага е село в Сярската каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Али бей (Ali-bey) е посочено като селище в Сярска каза с 53 домакинства, като жителите му са 68 мюсюлмани и 70 цигани и черкези.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Али бей кьой, на ЮИ от града, чифлик на Ая бей и Сулейман бей. Над селото има 7 воденици на последния бей. Твърде плодородна почва, но занемарена. 25 къщи; 20 български и 5 цигански.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Али бей кьой брои 60 българи християни и 50 цигани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Али бей кьой (Ali Bey Keuy) се състои от 40 българи гъркомани, 12 власи и 252 цигани.[5]

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Сал ага попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 63 бежански семейства и 240 души.[6] В 1985 година е изградена църквата „Успение Богородично“.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Сал ага на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Алтриш[8] или Алтмиш Άλτμίς Каналия Κανάλια[9] местност на ЮЮЗ от Сал ага и на ЮИ от Нихор[8]
Чифлик[8] Τσιφλίκι Ктима Κτήμα[9] местност на СЗ от Сал ага[8]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
  8. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)