Отваря главното меню

Сал махала или Салцката махала (на гръцки: Κωνσταντινάτο, Константинато, катаревуса: Κωνσταντινάτον, Константинон, до 1927 Σαλ Μαχαλάς, Сал Махалас[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 414 жители (2001).

Сал махала
Κωνσταντινάτο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 20 m
Население 414 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Серското поле, южно от град Сяр (Серес).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е турското sal, а Салцката махала е побългарена форма.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век Сал махала е чисто българско селище, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Сал мала (Salmala) има 8 домакинства с 29 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Сал махала, чифлик, който принадлежи на мнозина; намира се на ЮИ от Сяр. Земя плодородна както в Ени махала. 25 бълг. къщи; гръцка църква.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Салъ Махала брои 210 жители, всички българи-християни.[5]

В първото десетилетие на XX век населението на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Сал-Махала (Sal-Mahala) се състои от 272 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Константинато, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαλ Μαχαλάς -- Κωνσταντινάτο
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 186.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 176.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pр. 198-199.