Нова махала (дем Сяр)
Вижте пояснителната страница за други значения на Нова махала.
- Тази статия е за селото в дем Сяр. За селото в Солунско вижте Ени махала (дем Даутбал). За други села на име Нова махала вижте Нова махала.
Нова махала или Ени махала (на гръцки: Πεπονιά, Пепония, до 1927 Γενή Μαχαλάς, Йени Махалас[1]) е село в Гърция, дем Сяр, област Централна Македония.
|
Нова махала Πεπονιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Нова махала  Нова махала |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 551 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Серското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра южно от Къспикеси (Скутари).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Нова махала възниква като чифлигарско селище към средата на XIX век в Серска каза на Османската империя.[2] По-късно българското население откупува земята от гъркинята собственичка на чифлика.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Новата махала (Novata-mahala) е представена като село в Серска каза с 8 домакинства и 30 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 120 християни.[5]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Ени махала, чифлик на ЮИ от горното село, на разстояние около 4 часа от града. Това село е до сама Струма, та във време на наводнение плава над водата като остров. Нивята му са твърде плодовити. Къщи 45 със 180 души българе. В църквата се чете по гръцки.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Ени махала има 70 жители, всички българи християни.[7]
В първото десетилетие на XX век населението на Нова махала е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Yeni-Mahala) е представено веднъж с 480 българи патриаршисти гъркомани и втори път с 200 българи патриаршисти гъркомани.[8] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Нова махала има 45 къщи и чифлик на един грък. В селото се строи нова църква, защото старата е в лошо състояние, а учител е Н. Стоянов, който обучава 35 деца (23 момчета и 13 момичета).[9] В 1908 година по гръцки данни в селото има „270 православни гърци под български терор“.[10]
Селяните от Нова махала се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[11]
Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ени махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.
В ГърцияРедактиране
В 1918 година селото има 30 къщи, които се изселват в България. В 1923 година в Нова махала се заселват гръцки колонисти като землището на селото е разширено със закупуването на чифлика на изселил се в Турция бей, с отчуждени имоти на манастира „Свети Йоан Предтеча“ и със земя от пресушеното езеро Тахино.[2]
На 4 ноември 1927 година селото е прекръстено на Пепония, в превод пъпеш.[13] Според преброяването от 1928 година Нова махала е смесено местно-бежанско село с 34 бежански семейства със 151 души.[14]
В 1939 година в центъра на селото е построена църквата „Свети Димитър“. В северната част на селото е църквата „Успение Богородично“.[15]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 376 души
- 1920 – 186 души
- 1928 – 421 души
- 1940 – 768 души
- 1951 – 759 души
- 1961 – 835 души
- 1971 – 717 души
- 1981 – 661 души
- 1991 – 602 души
- 2001 – 551 души[5]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Нова махала
Дине Арабаджиев (? - 1908), български революционер- Костадин Янчев, войвода на ВМОРО
Макис Кацавакис (р. 1953), гръцки футболист- Тодор Каракаменов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[16]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενή Μαχαλάς -- Πεπονιά
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.23.
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.165.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118 - 119.
- ↑ а б Демография на селата в Дем Копеки
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 144.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών
- ↑ Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 337 и 846.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Δημητρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 337.