Самар (дем Воден)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самар.
Самар (на гръцки: Σάμαρι, Самари, катаревуса: Σαμάριον, Самарион, до 1926 година Σαμάρ, Самар[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
| Самар Σάμαρι | |
| — село — | |
  Самар  Самар  Самар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 76 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 5 километра североизточно от град Воден (Едеса) на 300 m надморска височина.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година е отбелязано, че село Самар има 30 джизие ханета (домакинства).[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Самар (Samar) е посочено като село във Воденска каза с 31 къщи и 173 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Самаръ живеят 244 жители българи.[5]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самар (Samar) има 160 българи екзархисти.[7]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Самар остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Самар има 20 къщи славяни християни.[8]
В 1920-те години в селото са заселени 24 гърци бежанци.[2] В 1926 година е прекръстено на Самари.[2] В 1928 година Самар е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 души бежанци.[9] В 1940 година от 177 жители, 33 са бежанци, а останалите местни.[2]
Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция и през зимата на 1947 година жителите му са преселени в Църковяни. След нормализацията на положение обаче се завръщат в Самар.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 87[2] | 84[2] | 210[2] | 177[2] | 130[2] | 163[2] | 114[2] | 128[2] | 117[2] | 91 | 85 | 76 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012