Самар (дем Воден)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самар.

Самар (на гръцки: Σάμαρι, Самари, катаревуса: Σαμάριον, Самарион, до 1926 година Σαμάρ, Самар[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Самар
Σάμαρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Каракамен
Надм. височина 300 m
Население 85 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 5 километра североизточно от град Воден (Едеса) на 300 m надморска височина.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година е отбелязано, че село Самар има 30 джизие ханета (домакинства).[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Самар (Samar) е посочено като село във Воденска каза с 31 къщи и 173 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Самаръ живеят 244 жители българи.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самар (Samar) има 160 българи екзархисти.[7]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Самар остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Самар има 20 къщи славяни християни.[8]

В 1920-те години в селото са заселени 24 гърци бежанци.[2] В 1926 година е прекръстено на Самари.[2] В 1928 година Самар е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 души бежанци.[9] В 1940 година от 177 жители, 33 са бежанци, а останалите местни.[2]

Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция и през зимата на 1947 година жителите му са преселени в Църковяни. След нормализацията на положение обаче се завръщат в Самар.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 87[2] 84[2] 210[2] 177[2] 130[2] 163[2] 114[2] 128[2] 117[2] 91 85

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012