Тази статия е за воденското село. За берското, чието старо име е Църковяни вижте Микра Санда.

Църковяни или Църковени (на гръцки: Εκκλησιοχώρι, Еклисиохори или Κλησοχώρι, Клисохори, катаревуса Εκκλησιοχώριον, Еклисиохорион, до 1926 година Τσερκόβιανη, Церковяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

Църковяни
Εκκλησιοχώρι
— село —
Изглед към Църковяни от Воден
Изглед към Църковяни от Воден
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Надм. височина380 m
Население683 души (2011 г.)
Църковяни в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 3 km североизточно от Воден (Едеса), на 380 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Църквата „Йоан Предтеча“ в Църковяни.

В края на XIX век Църковяни е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сарковяни (Sarkoviani), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Църковени (Tzerkovéni) е посочено като село със 78 къщи и 300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Църковени живеят 320 жители българи християни и 3 българи мохамедани.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Церковени (Tzerkoveni) има 160 българи екзархисти.[7]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Църковяни остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църковени (Црковени) има 25 къщи славяни християни.[8]

В 1926 година името на селото е преведено като Еклисиохори, буквално Църковно село.[9]

В 1924 година в Църковяни са заселени 127 души понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1928 година Църковяни е представено като смесено местно-бежанско с 32 бежански семейства и 143 души бежанци.[10] В 1940 година от 386 жители, половината са местни, а половината бежанци.[2]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[11] Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 250 местни и 200 бежанци.[2]

Селото произвежда предимно жито и овошки.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 103[2] 120[2] 456[2] 386[2] 383[2] 404[2] 524[2] 436[2] 371[2] 415 683

Личности редактиране

Родени в Църковяни

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“