Санто Доминго
Санто Доминго (на испански: Santo Domingo de Guzmán) е столица и най-голям град на Доминиканската република. Има население от 2 908 607 жители (2010 г.)[1] и обща площ от 104,44 km2.
|
Санто Доминго на испански: Santo Domingo de Guzmán |
|
|---|---|
| — град — | |
 |
|
 |
|
  Санто Доминго |
|
| Страна |
 Доминиканска република |
| Площ | 104,44 km² |
| Надм. височина | 14 m |
| Население |
2 908 607 души (2010) 27 850 души/km² |
| Основаване | 5 август 1494 г. |
| Официален сайт | adn.gob.do |
| Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
| В регистъра | Colonial City of Santo Domingo |
| Регион | Америка |
| Тип | културно |
| Критерии | ii, iv, vi |
| Вписване | 1990 (14-а сесия) |
| Санто Доминго в Общомедия | |
Санто Доминго е културният, финансовият, политическия, търговският и промишления център на страната. Това е и главното пристанище на Доминиканската република.
ИсторияРедактиране
Градът е основан на 5 август 1494 г., от Бартоломео Колумб (брат на знаменития пътешественик и откривател Христофор Колумб), което го прави най-ранното европейско селище в Новия свят. Първоначално града носи името на испанската кралица Изабела Кастилска – Нова Изабела. По-късно получава настоящето си име – Санто Доминго, по името на католическия орден, основан от Св. Доминик. В периода 1930 – 1961 г. столицата на Доминиканската република се казва Суидад Трухильо (от испанската дума „суидад“ – „град“ и по името на най-дълго управлявалия доминикански диктатор Рафаел Трухильо). След убийството му, градът възвръща старото си име.
ГеографияРедактиране
Река Осама тече 148 km, преди да се влее в Карибско море. Местоположението на Санто Доминго на бреговете ѝ е от голямо значение за икономическото развитие на града и растежа на търговията през колониалните време. Именно тук се намира най-натовареното пристанище в страната.
КлиматРедактиране
Средната температура варира в малки граници, тъй като тропичните пасати спомагат за смекчаване на топлината и влажността през годината. Благодарение на тези сезонни ветрове, Санто Доминго има тропичен климат, но рядко търпи обичайните тропични жеги. От декември до март са най-хладни месеци, а от юли до септември са най-топлите. Средното количество годишни валежи възлиза на 1445 mm. Също като останалите градове в Карибския басейн, Санто Доминго е застрашен от урагани.
|
Климатични данни за Санто Доминго
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
НаселениеРедактиране
Демографската характеристика на Санто Доминго е сходна с тази на останалите метрополни региони из страната, с изключение на имигрантската общност (главно от хаитяни), която е по-голяма тук, благодарение на по-голямата икономическа динамика в сравнение с останалите провинции. По-голямата част от населението на Санто Доминго е съставена от местни доминикански мулати. Все пак, около 20% от жителите му са имигранти. Освен хаитяните, значителна общност имат и азиатците (главно китайци и ливанци), следвани от латиносите (венецуелци и пуерториканци). Североизточната част на града е най-бедната, докато югозападната е най-заможната. Санто Доминго се счита за един от центровете на нарастване на доминиканската средна класа. Това е един от най-развитите икономически градове в Латинска Америка. Голямата част от жителите му, освен испански, говорят и английски. Градското му население към 2010 г. е 3,8 милиона души.
ИкономикаРедактиране
Градът е център на икономическата дейност в Доминиканската република. Тук са концентрирани повече пари, както и седалищата на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Много национални и чуждестранни компании са установили офисите си в града. Благодарение на икономическата си стабилност и благоприятно местоположение, градът привлича много международни фирми.[5]
Инфраструктурата е подходящата за повечето бизнес начинания. Ключов фактор, който е спомогнал на града да стане конкурентно способен на глобално ниво, е телекомуникационната му инфраструктура. Той разполага със съвременна и мащабна телекомуникационна система, която се либерализира към края на 1990-те години и се радва на множество чуждестранни инвестиции. Така се създават многобройни кол центрове.
Икономическият растеж на града е засвидетелстван от мащабното вертикално строителство в много от кварталите му. Строителният бум се изразява в множеството високи жилищни блокове, търговски центрове, естакади, разширение на метрото и цялостното увеличение на търговската дейност.
Санто Доминго има процъфтяваща средна класа, която контрастира със значителните участъци на бедност из страната, които остават предизвикателство за бъдещето. В североизточния квадрант на града се намират повечето от маргинализираните бедняшки квартали.
ТранспортРедактиране
Санто Доминго разполага с подземен обществен транспорт. Метрополитенът на града е най-големият в Централна Америка и Карибския регион по дължина и брой станции. Той е част от голям национален план за подобряване на транспорта в страната. Към август 2013 г. метрото включва две линии, като са планирани още четири в бъдеще. Според правителствените данни, над 300 000 души го използват всеки ден.[6]
Градът се обслужва от две летища. „Ла Исабела“ е новопостроено летище, намиращо се в северния край на града, на няколко километра от центъра му. То обслужва главно вътрешни и чартърни полети. „Лас Америкас“ е по-голямото, международно летище, което осъществява полети до Северна, Централна и Южна Америка, както и до Европа. То се намира на малък полуостров югоизточно от града. Пристанището на Санто Доминго се намира при устието на река Осама. Съставят се планове за обновяването му. Градът е крайна точка на четири от петте национални магистрали.
Побратимени градовеРедактиране
Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Берлин, Германия- Маями, Флорида, САЩ
Барселона, Испания
Тайпе, Тайван
Каракас, Венецуела- Сарасота, Флорида, САЩ
Париж, Франция- Мадрид, Испания
Торонто, Канада
Хайфа, Израел
Буенос Айрес, Аржентина- Бостън, Масачузетс, САЩ
Берн, Швейцария
Лондон, Великобритания- Санта Крус де Тенерифе, Испания
- Провидънс, Род Айлънд, САЩ
Хавана, Куба
ИзточнициРедактиране
- ↑ IX Census
- ↑ Datos climatológicos normales y extremos 71 – 2000 estaciones Sinópticas – tercer trimestre 2019. // Oficina Nacional de Meteorología. Архивиран от оригинала на 21 декември 2019. Посетен на 20 декември 2019. (на испански)
- ↑ Frío extremo, calor agobiante. // Diario Libre, 7 януари 2011. Посетен на 2 май 2017.
- ↑ Station Santo Domingo. // Meteo Climat. Посетен на 2 май 2017. (на френски)
- ↑ Country and Lending Groups. // Архивиран от оригинала на 24 май 2008. Посетен на 11 юни 2015.
- ↑ Estadísticas de peaje y tiempo de recorrido al 2013. // Oficina para el Reordenamiento de Transporte (OPRET). pág. 2. Посетен на 17 септември 2013. (на испански)