Сан Марино (Сан Марино)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марино.

Сан Марино е столица и община на Република Сан Марино, разположена на Апенинския полуостров, на около 20 km от Адриатическо море.

Сан Марино
Città di San Marino
Знаме
      
Герб
От горе надолу: гледка към най-високата точка на Сан Марино (пл. Монте Титано), кметството Palazzo Pubblico, кулата Гуаита на планината, панорама към града
43.932° с. ш. 12.4485° и. д.
Сан Марино
Страна Сан Марино
Площ7,09 km²
Надм. височина749 m
Население3997 души (2020 г.)
564 души/km²
КметТомазо Росини (от 2018 г.)
Основаване3 септември 301 г.
Пощенски кодRSM-47890
МПС кодRSM
Официален сайтwww.sanmarinosite.com/castelli/sanmarino/
Сан Марино в Общомедия

Населението на града е 3997 души, а на цялата община е 4054 души според преброяване от 2020 година. Площта на целият замък е 7,09 km².[1]

География

редактиране

Община Сан Марино граничи с 4 общини (на италиански: castelli, букв. замъци) на Сан Марино – Акуавива, Борго Маджоре, Фиорентино и Киезануова и италианската община Сан Лео.[1]

В община Сан Марино има 8 населени места:

Международната академия на науките на Сан Марино се намира в административния център на общината.

Градът е основан от християнски каменоделец, наречен Свети Мариний на 3 септември 301 година.

Той напуска родния си остров Раб (дн. Хърватия) през 297 година, за да работи като зидар в Римини. През 301 г. той и няколко християнски бежанци бягат и се скриват на върха на планината Титано, като е сигурно, че тази територия е била населявана още от праисторически времена. Там Мариний построява манастир и започва малка религиозна общност. Така поставя основите на Сан Марино.[2][3]

Градът е защитаван от три кули. Първата, наречена Гуаита, е построена през XI век, като е имала репутация на непробиваема, което своеобразно е защитавало целият замък и е обезсърчавало атаките към него.

Поради напрежение на границата на замъка се налага да бъде построена втора кула през XIII век – Честа. Налага се и направата на още една кула през XIV век, която е кръстена Монтале. Тя остава най-малка от трите и за разлика от другите две, които днес са отворени за посетители, тази не е.

С нарастване на населението на града, територията на страната става твърде малка, заради това тя се разраства с няколко квадратни километра. Понеже Сан Марино не води войни и не нахлува в други държави за присъединяване на нови територии, останалите 8 замъка биват получени чрез покупки и договори.

В град Сан Марино са основани три футболни отбора: СС Мурата, Тре Пене и Академия Сан Марино.

Олимпийският огън преминава през града по време на подготовката за Зимните олимпийски игри през 2006 година.

Побратимени градове

редактиране

Побратимени градове на град Сан Марино са:

Източници

редактиране
  1. а б Città di San Marino e centro storico, www.sanmarinosite.com, Посетен на 26 януари 2025 г. (на италиански)
  2. Сан Марино, www.psp-lts.com, Посетен на 26 януари 2025 г.
  3. Сан Марино, suntravel.bg, Посетен на 26 януари 2025 г.
  4. Celebrazioni nel 50° del gemellaggio con Arbe, esteri.sm, Посетен на 22 декември 2024 г. (на италиански)
  5. San Leo e Città di San Marino: il gemellaggio compie 20 anni, sanmarinortv.sm, Посетен на 22 декември 2024 г. (на италиански)
  6. Giunta di Castello di Città e Contea di Nanjing: siglato gemellaggio, sanmarinortv.sm, Посетен на 22 декември 2024 г. (на италиански)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата City of San Marino в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​