Сарацин, картина на Жан-Леон Жером

Сарацѝни е прието в Западна Европа през Средновековието и излязло по-късно от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат, наричан съответно Сарацинска империя.

Думата достига в Европа през Византия през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.[1]. Произхожда (през гръцки) от арабската дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък.

Сарацин в християнските писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като народът с потекло от Арабия е потомък на съюза на Авраам не със законната му съпруга Сара, а с неговата слугиня, египтянката Агар. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: шарук (изток или вятър на пустинята), шарк (обединени хора), шарика (общество, компания), шарк (грабеж, кражба).[2]:22.

Произходът от Агар е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.

Арабите, наричани измаилтяни, маври, агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на сарацини е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ арабското завладяване на Палестина[3]. Към XII век сарацини е синоним на мюсюлмани в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на Великите географски открития.

ИзточнициРедактиране

  1. The Editors of Encyclopaedia Britannica. Saracen. // Britannica Concise Encyclopedia. Cambridge University Press, 2012. (на английски)
  2. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
  3. Déroche, Vincent, Dagron, Gilbert. Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“. Edition of the Greek text with French translation. 1991. с. 17 – 248.