Сарацин, картина на Жан-Леон Жером

Сарацѝни е прието в Западна Европа през Средновековието и излязло по-късно от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат, наричан съответно Сарацинска империя.

Думата достига в Европа през Византия през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.[1]. Произхожда (през гръцки) от арабската дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък.

Сарацин в християнските писания означава синове на Сара, което се счита за неправилно,но в същност е базирано на библейската история. Това е народът потомък на съюза на Авраам не със законната му съпруга Сара, а с неговата слугиня, египтянката Агар. Свързването със Сара вероятно е резултат от тълкуването на раждането на Исмаил. Като слугиня на Сара, Агар ражда в "скута" на господарката си Сара, за да се счете за неин син (Библията, Битие 16:2 "Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.") (Битие 16:11 После ангелът Господен ѝ каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти. 12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.) (Битие 17:20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.) Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: шарук (изток или вятър на пустинята), шарк (обединени хора), шарика (общество, компания), шарк (грабеж, кражба).[2]:22.

Произходът от Агар е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.

Арабите, наричани измаилтяни, маври, агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на сарацини е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ арабското завладяване на Палестина[3]. Към XII век сарацини е синоним на мюсюлмани в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на Великите географски открития.

ИзточнициРедактиране

  1. The Editors of Encyclopaedia Britannica. Saracen. // Britannica Concise Encyclopedia. Cambridge University Press, 2012. (на английски)
  2. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
  3. Déroche, Vincent, Dagron, Gilbert. Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“. Edition of the Greek text with French translation. 1991. с. 17 – 248.