Сардонически смях

Сардони́чески смях (на старогръцки: sardonios – язвителен, презрителен), или сардони́чен (саркастичен, ироничен, злобно присмехулен, циничен) е смехът на жертвата, на загубата, на отречението.

При гърците за този смях се говори при хора, смеещи се в мига на своята гибел. Древните са го сравнявали с действието на отровно растение, „което предизвиква у ялите го завладяващи конвулсии и смях против волята им“.

Изразът „сардонически смях“ означава злобно-насмешлив и язвителен смях. Например при Омир в „Одисеята“. Произходът на този коментар за Омир открай време е свързан с остров Сардиния, където легендата разказва за съществуването на тайнствената трева Сардоника Херба (на латински: Sardonica herba), разновидност на магданоза. В малки дози тя действала като силно психотропно вещество, а в големи - като отрова. Хората, които са яли от нея умирали, лицата им се изкривявали от спазми, приличащи на смях. В днешно време местните хора наричат тази трева ферула и я използват в погребалните ритуали. Тя се смята за проводник в света на мъртвите и символизирала вечния живот.

Друга легенда разказва, че при древните жители на Сардиния имало обичай старите хора да се принасят в жертва. Тази церемония се извършвала при всеобщ смях, като се смеели и самите жертви на церемонията. Така сардоническият смях в основата си бил печален смях.

Съществува мит, че остров Крит е охраняван от Талос, меден страж с глава на бик изкован от Хефест в Сардиния. Когато жителите на Сардиния се опитали да проникнат на Крит, Талос се нажежил до червено и смеейки се злобно, унищожил всички нападатели в горещите си обятия.[1]

За разлика от традиционната представа за „сардоническия смях“, като жесток и злорад, в светлината на друг подход, той може да се тълкува като съпровождащ прехода от смъртта към живота, т.е. смехът при убиване превръща смъртта в ново раждане, премахвайки убийството.[2] Пуните са вярвали, че смъртта е начало на нов живот, който трябва да се приеме с усмивка.

Ботаникът Мауро Балеро от университета на град Калиари (о. Сардиния) свързва корените на думата „сардоничен“ с името на острова и растението тръбест морач (Oenanthe fistulosa), силно отровен далечен сродник на морковите и пащърнака. Използва се за приготвяне на отвари, които придават на труповете застинала гримаса след смъртта. Учените установили химичния състав на растението и факта, че то предизвиква спазъм на лицевите мускули и странна усмивка с отворена уста. Откритието потвърждава това, което мнозина антрополози на културата са казвали за ритуалите при смърт сред древните сардинци. Растението е използвано във времето преди Римската империя за ритуалното убийство на старци, превърнали се в бреме за обществото. Свойствата на растението могат да се модифицират така, че вместо да причинява съкращение на мускулите, то да ги отпуска и лекува лицеви парализи. [3]

"Сардоничен смях – това е, когато смехът е преди края, преди смъртта; смях от болка, не от радост. „Човекът, който се смее“, но всъщност не се смее, а е пропит от мъка, от страх, покрит е с рани, със струпеи, язви и прокази; една предсмъртна гримаса на веселост, която само привидно е такава, а всъщност е ужас." [4]

Вижте същоРедактиране

  • Risus sardonicus — устойчива гримаса, при която ъглите на устата са изтеглени надолу и назад с образуване на бръчки и кожни гънки, веждите и ноздрите са приповдигнати, а челюстите здраво стиснати. Наблюдава се при тетанус и се дължи на съкръщаване на лицевите мускули. Развиват се спазми и хипер-рефлексия. Смъртта настъпва най-често вследствие на задушаване поради спазъм на дихателната мускулатура. Освен при тетанус, спонтанно съкращаване на мускулите се наблюдава и при хистерията и кататонията.

Външни препраткиРедактиране

  1. Грейвс Р. Мифы Древней Греции / Грейвс Р.; пер. с англ. К. Лукьяненко. – Екатеринбург: У-Фактория, 2007. – 1008 с.
  2. Кайсаров А. С., Глинка Г. А., Рыбаков Б. А. Митове на древните славяни. Велесова книга. Саратов, 1993.
  3. Учени изследват усмивката на смъртта
  4. Владислав Еразъм или (не)Възхвала на глупостта, Култура - Брой 33 (2606), 1 октомври 2010