Хефест
Хефест (на старогръцки: Ἥφαιστος; на латински: Hephaestus) в древногръцката митология е бог, покровител на огъня и обработката на метала като ковач. Син на Зевс и Хера, роден на Олимп. Символът му е наковалня. Докато другите богове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия – трудещият се най-много бог.[1][2] Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.
| Хефест Ἥφαιστος | |
| древногръцки бог, покровител на огъня и обработката на метала като ковач | |
 | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Зевс |
| Майка | Хера |
| Братя/сестри | Арес |
| Съпруга | Афродита Аглая |
| Партньор | Атина Гея |
| Деца | Палики Ерихтоний Керкион Радамант |
| Хефест в Общомедия | |
Съгласно мита, Хера родила Хефест от себе си, след като се скарала със Зевс.
След като ѝ показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята. Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била Тетида, дъщерята на морския старец Нерей и нейната приятелка Евринома, дъщеря на Океан. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито музиката, нито танците, които всички други богове знаели до съвършенство. Не го теглело и към войната, тъй като бил куц от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено злато или сребро да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на Атина, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил, изваял Пандора и др. Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи Тартар с помощта на Хадес.
Съответства на римския бог Вулкан. Установен период на поколение: от около 1499 г. пр. Хр. до християнизацията (около 400 г. сл. Хр.); Синоними: Хефестус (римски); Култови средища: Светилища на остров Лемнос.
Той е имал деца от Аглаеа, Аетна, Кабейро, Гая, Антиклея и още неясни майки. Негови наследници са Юклиа, Ютения, Юфем, Филофросин, Ардалус и други. От неговата ковачница Прометей открадва огъни и го дарява на хората.
Литература
редактиране- Marie Delcourt: Héphaistos ou la légende du magicien. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9
- Frank Brommer: Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos. In: Chiron. 2, 1972, S. 531 – 544* Frank Brommer: Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3
- Antoine Hermary, Anne Jaquemin: Hephaistos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, с. 627 – 654
- Marie Luise Kaschnitz: Hephaistos. In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, с. 51 – 62
- Омир, Илиада 1, 571ff., 18, 395ff.
- Хезиод, Werke und Tage 47 – 105, Prometheus und Pandora
Източници
редактиране- ↑ Walter Burkert, Greek Religion 1985: III.2.ii
- ↑ Autenrieth, Georg. A Homeric Dictionary for Schools and Colleges. United States of America, Harper and Brothers, 1891.
Външни препратки
редактиране
- Theoi Project, Hephaestus, Theoi Project
- Greek Mythology Link, Hephaestus, maicar.com
