Сарматия (лат. Sarmatia) е названието на Древна Скития, с което започнала да се нарича тя след завладяването на Северното Причерноморие от сарматите през 3 – 2 век пр.н.е.

Степната територия на днешна Южна Русия и Украйна от началото на новата ера е обозначавана като Сарматия, а не като Скития, включително и от Клавдий Птолемей.

Разделя се на азиатска и европейска. На изток достига Каспийско море и Волга, на север – Прибалтика, на запад – горното течение на Висла и Карпатите, а на юг – Черно море и Предкавказието. Sarmatia Asiatica („Азиатска Сарматия“) е името, използвано в Географията на Птолемей (ок. 150 г.) за част от „Сарматия“, голям регион, който включва части от Европа и Азия. Друга част била Sarmatia Europea („Европейска Сарматия“), която била разположена по на запад. Европейска Сарматия до голяма степен съответства на това, което по-късно е известно като Великото литовско херцогство; по-късно Intermarium; и днес Инициативата за три морета. Сарматия присъства в повечето карти на региона от времето на Птолемей до края на 18 век.

Maciej Miechowita (1457 – 1523) използва „Sarmatia“ за района на Черно море и допълнително го разделя на Sarmatia Europea, която включва Източна Централна Европа, и Sarmatia Asiatica.[1] Филипо Ферари (1551 – 1626) също разделя двете Сарматии.

Азиатска Сарматия

редактиране

В съвремието географите са имали различни възгледи за неговия обхват:

  • С. А. Митчел (1860) го описва като граничещ с неизвестна страна на север, Скития и Каспийско море на изток, Кавказ на юг и Кимерийския Босфор, Палус Меотида и Танаис на запад. Той включва планините Кораксики, Хипики и Хиперборей (Урал) и реките Дон, Кубан и Волга.[2]

А. Ароусмит (1832):[3] А. Пико (1826) го описва като граничещ със Скития и Роксоланите на север, Каспийско море на изток, Колхида, Албания и Иберия на юг и Палус Меотида и Кимерийския Босфор на запад.[4]

Европейска Сарматия

редактиране

Източници

редактиране

Вижте също

редактиране