Трансилвански саксонци

(пренасочване от Саси)

Трансилванските саксонци (на немски: Siebenbürger Sachsen; на унгарски: Erdélyi szászok; на румънски: Sași) или саси са немскоезична общност, която се установява в географската област Трансилвания през XII-XIII век.[1]

Трансилвански саксонци
Siebenbürger Sachsen
Саксонци в традиционни носии
Саксонци в традиционни носии
Общ брой13 000 – 200 000
По места Румъния: 13 000 (основно в Трансилвания)
Езикпредимно немски
Религияпредимно лутеранство
Сродни групигерманци
Трансилвански саксонци в Общомедия
Етапи на саксонското заселване в Трансилвания

Немската колонизация на областта започва при управлението на унгарския крал Геза II (1141-1162), като нейната първоначална цел е укрепването на югоизточната граница на кралството. Заселниците започват да бъдат наричани с общото име саксонци, макар че повечето от тях идват от западните части на Германия и в действителност говорят трансилвански саксонски език. На Балканите те са поканени първоначално от сръбския крал Стефан Урош I, за да разработват находищата на руди, включително в завзетите от сърбите тогава Осогово, Чипровци и другаде. Процесът по усилена разработка на рудниците продължава и през първите векове след падането на българските земи под османска власт.[2] Османците, силно заинтересовани от стратегически важния металодобив на Балканите, докарват още саксонски рудари от районите на Банат и Седмиградско.

Саксонските рудари, обикновено са на неголеми групи, и изпълняват специфичнити операции при добива на рудата, обогатяването и преработването ѝ в метал и изработката на металните изделия. Повечето от неквалифицираните и тежките работи се изпълняват от местни работници и част от тях след продължителна съвместна работа научават много от най-важните професионални тайни на рударството. В България саси живеели освен в района на Чипровци и в рударския център Самоков, където са регистрирани 265 рударски домакинства. Проучвания от началото на 20 век на българското народно творчество свидетелстват, че саси са живели в района на Неврокопско. По българските земи наименованието на сасите се открива в имена на селища, местности, махали и реки като: с. Сасе и с. Шашево, Кратовско; с. Саса и Саска река, Делчевско; Сасани – махала в Страдалево, Кюстендилско; Шашки проход, Кулско; Горна и Долна Шашка, реки, които извират от Връшка чука, Шашкин дол – при с. Железна, Чипровско и др.

От средата на XX век значителен брой трансилвански саксонци напускат Румъния и се изселват, главно в Германия, като днес броят им в Трансилвания е под 37 хиляди.

Източници

редактиране
  1. Б. Джонов, Етническото название на рударите „саси“ на Балканите и въпросът за техния произход. Изв. на ИБЕ 16, 1968, стр. 203–211.
  2. Хронологична енциклопедия на света, том VI, Велико Търново, стр. 598 - Сърбия, Хърватско и Босна в политиката на Византия. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.