Геза II е 12-ят крал на Унгария от рода на Арпадите.

Геза II
II. Géza
крал на Унгария

Роден
1130 г.
Починал
31 май 1162 г. (32 г.)
Погребан Секешфехервар, Унгария
Управление
Период 1141 – 1162
Коронация 13 февруари 1141, Секешфехервар
Предшественик Бела II
Наследник Ищван III
Други титли крал на Хърватия
Семейство
Род Арпади
Баща Бела II
Братя/сестри Ласло II
Ищван IV
Деца Ищван III
Бела III
Елена Унгарска
Геза II в Общомедия

Коронован е след преждевременната смърт на баща му Бела II Слепи. Започва управлението си с регентството на кралицата-майка Илона.

КралРедактиране

РегентствоРедактиране

Бащата на Геза II, крал Бела II, умира рано. И макар Геза да е първородния му син, по това време той е едва на 11 години. За да се пресекат претенциите към унгарския трон от страна на други родственици, Геза е коронован още на третия ден след смъртта на баща си. Регенти на малолетния крал стават майка му, кралица Илона Сръбска, и нейния брат Белош, служещ в унгарския двор.

Самостоятелно управлениеРедактиране

Геза започва да управлява самостоятелно през 1146 г., когато лично оглавява унгарските войски, за да отрази нашествието на германци, поддържащи претендента за унгарския престол – непризнатия син на крал Калман Книжник, Борис Коломанович, враждуващ още с бащата на Геза. Борис, с германски и австрийски наемници завладява Пожон, но за 3000 марки сребро германците се съгласяват да се оттеглят. Тогава Борис се обръща за помощ към маркграфа на Австрия Хайнрих II Язомиргот, но неговите войски са разбити от Геза на 11 септември 1146 г. на река Лейта.[1]

Скоро след победата, Геза се жени за сестрата на Великия киевски княз Изяслав Мстиславич, Евфросиния (родила му впоследствие четирима сина и четири дъщери). Кралицата-майка и Белош остават първи съветници на Геза по време на почти цялото му управление, а Белош, с титлата бан, е и главнокомандващ.

Разчистването на сметки през 30-те години на XII век изглежда е толкова основно, а управлението на страната толкова централизирано, че и Ото Фрайзингски, и Абу-Хамид дават много висока оценка за авторитета на унгарския крал по тяхно време. Геза се оказва достатъчно силен, за да си позволи в началото на 50-те години XII век да води агресивна политика и да воюва на два фронта едновременно – срещу Византия и срещу Русия, докато същевременно е с влошени отношения със Свещената Римска империя.[2]

Кръстоносен походРедактиране

 
Среща с Луи VII

През пролетта на 1147 г. Конрад III започва Втория кръстоносен поход против мюсюлманите в Мала Азия и Близкия изток. Необходимостта от мирно преминаване на кръстоносците през територията на Унгария окончателно помирява германците и австрийците с крал Геза. Борис Коломанович се опитва да провокира конфликт между кръстоносците и краля, присъединявайки се към армията на френския крал Луи VII, но безуспешно. Макар че Луи отказва да предаде Борис Коломанович на Геза, той обещава да следи действията му, докато не напуснат пределите на Унгария. Освен това, Луи VII даже става кръстник на родилия се по това време на Геза първороден син, бъдещия крал Ищван III. Борис Коломанович остава във Византия, откъдето продължава интригите си против Геза II в двора на император Мануил I Комнин.

ПотомствоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.75
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.75
Предшественик
Бела Слепи
Крал на Унгария и Хърватия
11411162
Приемник
Ищван III