Геза II е дванадесетия унгарски крал от рода на Арпадите. Коронован е след преждевременната смърт на баща си Бела II Слепи и започва управлението си с регентството на кралицата-майка Илона.

Геза II
Крал на Унгария
Géza II.jpg
Управление 1141 – 1162
Коронация 13 февруари 1141, Секешфехервар
Наследил Бела II
Наследник Ищван III
Лични данни
Роден
Починал
31 май 1162 г. (32 г.)
Погребан в Секешфехервар
Други титли Крал на Хърватия
Семейство
Династия Арпади
Баща Бела II
Майка Йелена Вуканович (Илона)
Брак Ефросиния (Фружина) Мстиславна
Потомци Ищван, Бела, Алжбета, Геза, Одола, Хелена, Маргарета
Геза II в Общомедия

Начало на управлениетоРедактиране

Бащата на Геза II, крал Бела II, умира рано. И макар Геза да е първородния му син, по твао време той е едва на 11 години. За да се пресекат претенциите към унгарския трон от страна на други родственици, Геза е коронован още на третия ден след смъртта на баща си. Регенти на малолетния крал стават майка му, кралица Илона Сръбска, и нейния брат Белош, служещ в унгарския двор.

Геза започва да управлява самостоятелно през 1146 г., когато лично оглавява унгарските войски, за да отрази нашествието на германци, поддържащи претендента за унгарския престол – непризнатия син на крал Калман Книжник, Борис Коломанович, враждуващ още с бащата на Геза. Борис, с германски и австрийски наемници завладява Пожон, но за 3000 марки сребро германците се съгласяват да се оттеглят. Тогава Борис се обръща за помощ към маркграфа на Австрия Хайнрих II Язомиргот, но неговите войски са разбити от Геза на 11 септември 1146 г. на река Лейта.[1]

Скоро след победата, Геза се жени за сестрата на Великия киевски княз Изяслав Мстиславич, Евфросиния (родила му впоследствие четири сина и четири дъщери). Кралицата-майка и Белош остават първи съветници на Геза по време на почти цялото му управление, а Белош, с титлата бан, е и главнокомандващ.

Разчистването на сметки през 30-те години на XII век изглежда е толкова основно, а управлението на страната толкова централизирано, че и Ото Фрайзингски, и Абу-Хамид дават много висока оценка за авторитета на унгарския крал по тяхно време. Геза се окзва достатъчно силен, за да си позволи в началото на 50-те години XII век да води аглесивна политика и да воюва на два фронта едновременно - срещу византия и срещу Русия, докато същевременно е с влошени отношения със Свещената римска империя.[2]

Кръстоносен походРедактиране

 
среща с Луи VII

През пролетта на 1147 г. Конрад III започва Втория кръстоносен поход против мюсюлманите в Мала Азия и Близкия изток. Необходимостта от мирно преминаване на кръстоносзите през територията на Унгария окончателно помирява германците и австрийците с крал Геза. Борис Коломанович се опитва да провокира конфликт между кръстоносците и краля, присъединявайки се към армията на френския крал Луи VII, но безуспешно. Макар че Луи отказва да предаде Борис Коломанович на Геза, той обещава да следи действията му, докато не напуснат пределите на Унгария. Освен това, Луи VII даже става кръстник на родилия се по това време на Геза първороден син, бъдещия крал Ищван III. Борис Коломанович остава във Византия, откъдето продължава интригите си против Геза II в двора на император Мануил I Комнин.

ПотомствоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.75
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.75
Предшественик
Бела Слепи
Крал на Унгария и Хърватия
11411162
Приемник
Ищван III