Сатем езици

Сатем-езици са индоевропейски езици, при които праиндоевропейските палатализирани (онебнени) заднонебни съгласни /*ḱ/, /*ǵ/, /*ǵʰ/ се превръщат в шипящи предноезични съгласни /с/, /ш/ (/ж/), /θ/. Например, /*ḱ/ преминава в санскритското ś /ʃ/, латвийското, авестийското, праславянското /s/, литовското š /ʃ/, албанското th /θ/. Освен това заднонебните /*k/, /*g/, /*gʰ/ и лабиализираните (оустнени) заднонебни съгласни /*kʷ/, /*gʷ/, /*gʷʰ/ се сливат.

Арменският език се смята за сатем език въпреки оскъдни езикови данни. Това се дължи най-вече на вторични фонетични промени, както е например във френски и испански: лат. centum – фр. cent /sã/, но сард. chentu [кенту].

Примери

Корен *ḱm̥tóm

Основният пример за тази фонетична промяна е думата „сто“ в индоевропейските езици: праиндоевропейски корен *ḱm̥tóm „сто“, които дава

• в латвийски: simts,
• в авестийски: satəm,
• в санскрит: śatam,
• в персийски: sad,
• в литовски: šimtas,
• в български сто.

В кентум езиците коренът *ḱm̥tóm се развива по следния начин:

• в латински centum ([кентум]),
• в английски hund(red) (/h/ < *k, виж закон на Грим),
• в гръцки (he)katon,
• в уелски cant,
• в тохарски-Б kante.

Корен *ḱerd-

Друг пример е индоевропейският корен *ḱerd- „сърце, среда“, който в сатем езиците дава

• в латвийски: sirds,
• в авестийски: zǝrǝdā,
• в санскрит: hr̥d,
• в арменски: sirt,
• в литовски: širdis,
• в български сърце.

В кентум езиците коренът *ḱerd- се развива по следния начин:

• в латински cor,
• в английски heart <*xirtan (/h/ < *k, виж закон на Грим),
• в гръцки καρδία,
• в ирландски croidue.

Корен *g^hel(w)

Трети пример е коренът *g^hel(w) „жълт“. В сатем езиците той преминава в

• в латвийски: dzęltãns,
• в авестийски: zaray,
• в санскрит: hári,
• в български жълт < *жьлть.

В кентум езиците коренът се развива по следния начин:

• в латински helvus,
• в немски gelb < *gilwa-,
• в ирландски gel.

Вижте също

• Деление кентум-сатем
• Кентум езици