Отваря главното меню

Сахалинска област е субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг[1], включващ остров Сахалин, Курилските острови и остров Монерон. Площ 87 101 km2 (37-мо място по големина в Руската Федерация, 0,51% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 490 181 души (73-то място в Руската Федерация, 0,33%= от нейното население). Административен център град Южносахалинск. Разстояние от Москва до Южносахалинск 10 417 km.

Сахалинска област
Сахалинская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Сахалинска област на картата на РусияСахалинска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 87 101 km²
Население (2018) 490 181 души
5,63 души/km²
Административен център Южносахалинск
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Губернатор Иван Малахов
Часова зона UTC +11
МПС код 65
Сахалинска област в Общомедия

Съдържание

Историческа справкаРедактиране

На 26 януари (7 февруари) 1855 г. между Русия и Япония е подписан Самодския договор, според който остров Сахалин става съвместно владение на Двете страни, а Курилските острови са поделени по протока Фриз – на север за Русия, а на юг за Япония. През 1859 г. възникват първите руски селища на Сахалин. На 25 април (7 май) 1875 г. в Санкт Петербург е подписан нов договор, който предоставя целия остров Сахалин на Русия, а целите Курилски острови на Япония. След неблагоприятното за Русия приключването на Руско-японската война на 23 август (5 септември) 1905 г. в град Портсмут (САЩ) е подписан Портсмутския договор, който определя, че територията на юг от 50°с.ш. на остров Сахалин се предава на Япония.[2]

Сахалинска област е образувана на 20 октомври 1932 г. в състава на Далекоизточния край до 1938 г., а след това до 1948 г. – в състава на Хабаровския край. След приключването на Втората световна война южната част на остров Сахалин и Курилските острови са присъединени към СССР. На 2 февруари 1946 г. е създадена Южносахалинска област, която включва присъединените от Япония територии. На 2 януари 1947 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Южносахалинска област е заличена и е присъединена към Сахалинска област, която със същия указ излиза от състава на Хабаровски край и става самостоятелна област в състава на РСФСР.[2]

Географска характеристикаРедактиране

За природата на Сахалинска област виж статиите за остров Сахалин и Курилските острови.

НаселениеРедактиране

Населението на Сахалинска област съставлява 487 293 души към 2016 г.[3], а на 1 януари 2018 г. 490 191 души. Плътността на населението е 5,63 д/km², а градското население 82,02%.

Населени места с повече от 3000 души
Южносахалинск 193 669 Александровск Сахалински 9697 Троицкое 4938
Корсаков 33 056 Углегорск 9198 Горнозаводск 4053
Холмск 28 521 Анива 9396 Томари 3858
Оха 21 081 Тимовское 7424 Биков 3786
Поронайск 15 174 Шахтьорск 6911 Сокол 3367
Долинск 11 751 Смирних 7292 Чехов 3134
Невелск 10 589 Южнокурилск 7105
Ноглики 9915 Макаров 6753

Обща картаРедактиране

Легенда:

  Областен център, повече от 100 000 души
  от 10 000 до 50 000 души
  от 5000 до 10 000 души
  от 3000 до 5000 души
  от 1000 до 3000 души
  по-малко от 1000 души

Етнически съставРедактиране

Според данни от преброяването през 2010 г. Сахалинска област е населена от:[4]

  руснаци (82.29%)  корейци (5.02%)  украинци (2.44%)  татари (0.98%)  белоруси (0.60%)  нивхи (0.46%)  киргизи (0.35%)  други (7.86%)
 

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Сахалинска област

В административно-териториално отношение Сахалинска област се дели на 18 областни градски окръга, 14 града, всичките с областно подчинение и 6 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Сахалинска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Южносахалинск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Александровск Сахалински 4777 11 336 гр. Александровск Сахалински 9586 561
2.Анива 2685 19 439 гр. Анива 9430 37
3.Долинск 2442 24 254 гр. Долинск 11 708 43
4.Корсаков 2624 40 398 гр. Корсаков 33 213 42
5.Курилск 5146 5561 гр. Курилск 1547 462
6.Макаров 2148 8166 гр. Макаров 6717 235
7.Невелск 1445 15 716 гр. Невелск 10 681 127
8.Ноглики 11 295 11 328 сгт Ноглики 10 005 659
9.Оха 14 816 22 913 гр. Оха 20 916 1062
10.Поронайск 7284 21 788 гр. Поронайск 15 311 288 Вахрушев
11.Северокурилск 3501 2587 гр. Северокурилск 2587 1338
12.Смирних 10 457 12 003 сгт Смирних 7624 363
13.Томари 3169 7968 гр. Томари 3774 167
14.Тимовское 6313 14 522 сгт Тимовское 7460 501
15.Углегорск 3966 18 253 гр. Углегорск 9070 359 Шахтьорск
16.Холмск 2279 37 877 гр. Холмск 28 217 83
17.Южнокурилск 1856 11 250 сгт Южнокурилск 7518 548
18.Южносахалинск 905 201 985 гр. Южносахалинск 194 882
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Сахалинской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  


Селско стопанствоРедактиране

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, фуражни култури, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 34[5] 50[6] 46,6 36,7[6] 23,9[7] 25,4 26,5[7]

ИзточнициРедактиране

  1. Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Сахалинска област (Сахали́нская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сахалинска област
  3. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  4. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препраткиРедактиране