Отваря главното меню

Света Богородица (Чипровци)

базилика в Чипровци

Храмът „Света Богородица“ или „Санкта Мария“ e българска средновековна католическа църква в развалини в Чипровци.

Света Богородица
Montana Province - Chiprovtsi Municipality - Town of Chiprovtsi - (10).jpg
Останки от католическа базилика „Санкта Мария“
Местоположение в Чипровци
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Чипровци
Вероизповедание Католицизъм
Епархия Никополска епархия
Време на изграждане XIV – XVII век
Реликви чудотворна икона на Богородица
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние развалини
Света Богородица в Общомедия

Той е бил седалище на сардикийския епископ. От изграждането му през 1371 г. до Чипровското въстание в него се съхранява чудотворна икона на Богородица, пренесена от босненския рударски град Олово и след Чипровското въстание, занесена от бежанците в Сибиу, Трансилвания.

ИсторияРедактиране

Група саксонски рудни миньори (наречини саси в България), се заселват в богатите на руда региони в Югоизточна Европа. През XIII-XIV в. немци се установява в и около Чипровци в Северозападна България, тогава в състава на второто българско царство и започват да извличат руда в западната част на Стара планина. Те получават специални привилегии от българския цар Иван Шишман.[1] С тях се установява и католицизъм в тази част на Балканите. През 1371 г. e пренесена от босненския рударски град Олово икона на Богородица, смятана за чудотворна и в нейна чест е построен католическият храм „Санкта Мария“. След включване на района в пределите на Османската империя, много от рударите се изселват обратно, а останалите са българизирани със създаване на смесени семейства и се асимилират от местното население към средата на XV в.

През 1601 г. пребиваващият от преди като францискански мисионер, а после и като апостолически визитатор Петър Солинат по искане на католиците от Чипровци е ръкоположен за софийски (сардикийски) епископ. С този акт, храмът е станал катедрала - седалище на епископ. През 1624 г. при втория софийски епископ Илия Маринов, мисията на францисканците по българските земи е отделена от босненската мисия, така епископското седалище става център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица – Българска кустодия (Custodia Bulgara), включваща територии от България, Влашко и част от Унгария и властта му се разпростряла над по-широко пространство, надхвърлящо пределите на епархията.[2]

През 1640 г. софийският епископ Петър Богдан описва църквата: „Има църква и манастир, посветен в чест на Богородица; изграден е във вид на пещ извита, дълга 25 стъпки и широка 7 стъпки; украсена цяла с разни образи и изображения на светци; има три олтари, най-големият на Богородица, един на Св. Кръст, а третия на Св. Георги мъченик. Вън има един (олтар) приставен към стената на църквата, гдето се извършва службата през празнични дни, защото църквата не побира целия народ…“ [3] Поради забраната от османците да се използват камбани началото на службите се известява с удряне на дъска.

През 1642 г. успехите и изключителният престиж на епископ Петър Богдан довеждат до въздигането на епархията в архиепископия. По сведение на епископ Петър Богдан до църквата се намира манастирът: „В него обитават около 30 лица: 10 свещеници, 4 клирици, 2 миряни, епископът, а и ония младежи, които желаят да станат духовници, и прислужници, които носят дърва и др. извън странниците, които идват ежедневно… Около манастира има градина с река… Този манастир притежава лозя и поля и две воденици…“. В манастира е имало училище.

През 1672 г. е изградена нова църква върху основите на старата, но с по-големи размери. Храмът е разрушен при разгрома на Чипровското въстание през 1688 г.

 
Църквата в гр. Дева

След Чипровското въстание българските католици бягат зад Дунава и пренасят със себе си дори тежка каменна статуя на Дева Мария в пълен човешки ръст, украсявала преди това катедралата „Санкта Мария”. Пресенесената статуя и днес краси фасадата, в ляво от камбанарията, на българската църква към францисканския манастир в град Дева в Румъния, основан през 1724 г.[4]

През 80-те години на XX в. при археологически проучвания са намерени костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов и други духовници монаси-францисканци.

През 2012 г. във връзка с 400 години от рождението на епископ Петър Парчевич и празника на град Чипровци, е отслужена литургия при останките на църквата.[5] На 3 септември 2018 г. е направена първата копка на католически параклис и осветен от инициатора за изграждането му отец Иван Топалски, енорийски свещеник в енория „Свети Андрей” в пловдивското село Калояново. Параклисът ще е на площ от 35 кв.м в съседство на останките на базиликата. В него ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов и други духовници от францисканския орден, открити при археологическите разкопки през 80-те години на миналия век.[6]

БележкиРедактиране