Света Неделя (Сатовча)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.

„Света Неделя“ е възрожденска църква в неврокопското село Сатовча, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

„Света Неделя“
Saint Kyriaki Church, Satovcha Fresco 01.jpg
Стенописно изображение на Света Неделя от храма
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сатовча
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Гоцеделчевско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1844 г.
Съвременен статут действащ храм
„Света Неделя“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Църквата е построена през 1844 година[1][2] по настояване на местния шивач Стою Дичев, заселил се със семейството си в Сатовча през 1820 г.[3] В 1873 година в църквата е открито първото килийно училище в селото, а в 1893 година – новобългарско светско училище. В 1892 година в църквата за първи път е отбелязан празникът на Св. св. Кирил и Методий.[4]

АрхитектураРедактиране

В архитектурно отношение представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика. Корабите са разделени с колонада. Таваните са декоративни, апликирани и полихромирани в черно, бяло и червено[1] с изображение на Христос в медальон.[4]

ИконостасРедактиране

Иконостасът е таблен, изписан с цокълни табла, царски икони, надиконни табла, лозница, апостолски икони и разпятие.[1] Иконите са от различни зографи и са рисувани през различни години – 1858, 1859, 1869, 1871 г.[1] Иконата „Възнесение Илиево“ е на солунския зограф Димитър Щерев.[5][1] Иконата е изписана прецизно, лицата са изразителни.[1] Забележителна е рядката икона на Свети Стилиян, както и каменният релеф на двуглав орел.[3] Царските двери са ажурно резбовани с гълаби, грифони и растителни орнаменти. Ажурно резбован е и владишкият трон.[1]

СтенописиРедактиране

Стенописите заемат засводените пространства на централния кораб. Те са недопсисани, но съдейки по стила и сравнени с подписаните в църквата „Свети Николай“ в най-близкото християнско село Долен, те са дело на Марко и Теофил Минови.[4]

В олтара са изписани две старозаветни сцени: „Жертвоприношението на Авраам“ на южния свод и „Жертвите на Каин и Авел“ на северния. На полусводовете са изписани старозаветни пророци в големи медальони. На южния в слънцеобразен медальон са цар и пророк Соломон с корона и царска мантия, пророк Елисей, пророк Исая и пророк Варух. В най-западния дял на женската църква е изписан образът на Света Петка, държаща собствената си глава. В пространството между арките са изрисувани в медальони евангелистите Матей и Марк със символите им. На северния полусвод са пророк Моисей и цар Давид с царски корони и друхи, пророк Илия, пророк Езекия. В най-западната част на женската църква, срещу образа на Света Петка е изображението на Света Неделя, също с царски одежди и корона. Между арките са образите на другите двама евангелисти Лука и Йоан. Евангелистите се редуват от медальони с образи на шестокрили серафими, а тези на пророците с медальон, наподобяващ слънцето (Соломон, Исая, Давид и Езекия) и медальон с флорална украса (Елисей, Варух, Моисей и Илия).[4]

Стенописите са с ярък и силно въздействащ колорит. Фигурите изпъкват с наситеност на цветовете.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 236.
  2. Община Сатовча. // Kmeta.bg. Посетен на 16 декември 2015.
  3. а б В Сатовча правят молебен за Стан пред рядка чудотворна икона на Св. Стилиян-Детепазител. // Онлайн вестник „Струма“. Посетен на 16 декември 2015.
  4. а б в г д Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г.. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 – 39.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.