Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“ (на румънски: Catedrala Mitropolitană din Iaşi) е православна църква в град Яш, Румъния, катедрала на Молдавската и Буковинска епархия на Румънската православна църква. Тя е най-големият православен храм в Румъния. Формата на сградата е вдъхновена от италианския ренесансов стил, а в интериорната и екстериорната украса доминита барокът. Катедралата е част от културно-историческите паметници на Румъния.

„Света Параскева“
RO IS Metropolitan orthodox cathedral.jpeg
общ изглед
Relief Map of Romania.png
47.1615° с. ш. 27.5821° и. д.
„Света Параскева“
Местоположение в Румъния
Вид на храма православна катедрала
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Населено място Яш
Вероизповедание Румънска православна църква
Епархия Молдавска и Буковинска епархия
Архитектурен стил Ранен Ренесанс
Време на изграждане 1883 – 1886 г.
Съвременен статут действащ храм
Съвременно състояние реставрирана
„Света Параскева“ в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

На мястото на сградата преди това е била построена Бяла църква от 15 век, както и „Сретение Господне“, построена през 17 век. На 8 август 1826 г. принц Йоан Стурдза подписва указ, поръчвайки строежа на катедралата.

Митрополит Вениамин Костаке полага основите на 3 юли 1833 г. и ръководи строителството в ранните години от службата си. Работата започва през 1833 г. по проект в неокласически стил на виенските архитекти Густав Фрейвалд (Gustav Freywald) и Бухер (Bucher). Градежът продължава с бързи темпове до 1841 г. под надзора на руския архитект Михаил Сингуров.

През 1839 г. на голямата централна арка се появяват сериозни пукнатини и тя се срутва на 23 май 1857 г., помитайки със себе си и вътрешните ѝ колони. Използвани са разни методи за укрепването ѝ (например през 1840 г. арх. Михаил Сунгаров сменя тухления таван с дървен), но сградата остава недовършена в продължение на 2 десетилетия.[1][2]

По настояване на митрополит Йосиф Наниеску (1875 – 1902) новата независима румънска държава решава да започне работата по възстановяването на катедралата. [3].

Нов крайъгълен камък при строежа на зданието е положен на 15 април 1880 г. от архитект Александру Ореску, ректор на Университета на Букурещ. Той проектира нови планове за промяна на църквата, които добавят два реда масивни пиластри към интериора, създавайки базилика с правоъгълна форма, с централен главен кораб и две по-малки странични по-малки ниши. Запазват се четири самостоятелни странични кули, но големия централен купол е премахнат и заменен със система от четири полукръгли секции, разделени от напречни арки.[4]. Георги Татареску изрисува иконите и декоративни елементи в стил, който зачита православните норми, но също така показва влияние на Възраждането. Четирите библейски сцени над централния кораб, лицата на светиите и декоративните композиции показват италианска неокласическа строгост, към които художникът е бил изложен по време на следването си в римската Академия ди Сан Лука. Така се постига хармония между картина и архитектурен стил.[5] Витражите са направени в Мюнхен и по заповед на митрополит Юстиниан Марина подновени след Втората световна война.[6]

В катедралата се съхраняват 2 ценни икони от 16 век, които изобразяват Христос Пантократор и Богородица с младенеца. Източната фасада има 6 колони върху висока каменна основа, над която е високият барелеф на „Сретение Господне“. Западната фасада разполага с 8 колони, разделени от входа на сградата, над която има извита мозайка, изобразяваща също „Сретение Господне“. По-горе е изобразен върху каменна резба свети Георги Победоносец. Покривът е украсен с декоративни цинкови цветя и стилизирани кръстове, които красят едновременно покрива и четирите кули.[7]

Катедралата е осветена на 23 април 1887 г. в присъствието на крал Карол I и кралица Елизабет, които дарили големи суми за проекта. През 1889 г. мощите на Света Петка Параскева, покровител на България, Молдова били дарени от близкия манастир Три Спасители, които продължават да привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). Те са разположени от дясната страна на вестибюла, както и тези на Венямин Костаке. [8]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Catedrala Mitropolitană din Iași", Metropolis of Moldavia and Bukovina
  2. Metropolitan Cathedral, monumenteiasi.ro
  3. (на румънски) "Monumentele de suflet ale Iașului: statuia lui Ștefan și Catedrala Mitropolitană"
  4. „Catedrala Mitropolitană din Iași“, Metropolis of Moldavia and Bukovina
  5. „Catedrala Mitropolitană din Iași“, Metropolis of Moldavia and Bukovina
  6. „Catedrala Mitropolitană din Iași“, crestinortodox.ro
  7. „Obiectiv turistic“
  8. „Catedrala Mitropolitană din Iași“, Metropolis of Moldavia and Bukovina

Външни препраткиРедактиране