Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“ или „Света Параскева“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“, „Света Параскева“) е възрожденска църква в битолското село Орехово (Горно Орехово), Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]

„Света Петка“
„Света Петка“
Царските двери от 1642 г.
Царските двери от 1642 г.
Карта
Местоположение в Битоля
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоОрехово
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Изграждане1861 г.
Състояниедействащ храм
„Света Петка“ в Общомедия

История редактиране

Църквата е от 1861 година, както гласи ктиторският надпис.[1] След Първата световна война с дарения на ореовци от чужбина храмът е обновен. В 1926 година е построена камбанарията северозападно от църквата. Храмът е обновен в 2000 година.[3]

Архитектура редактиране

В архитектурно отношение църквата е трикоробна сграда със седемстранна апсида на изток и пристроен трем от север. Входът за наоса е от северната страна, като от същата страна има и вход за притвора. От южната страна има вход, през който вярващите са ходили на гробищата. Вътрешността на църквата е разделена на три кораба с два реда от по пет колони. Цялата вътрешност на наоса е изписана с добра живопис. Над северния вход от вътрешната страна има дълъг зографски надпис, който споменава Константин Зограф от Селица и годината 1861. Тези стенописи на Константин Зограф са един от най-добрите примери за стенописи от Битолско и от по-широката околност от средата на XIX век. Богатата програма е изпълнена върху стените с голямо внимание и на базата на добри богословски познания. В първата зона са отделни светци в цял ръст или допоясно. В по-горните зони са сцените от Стария и Новия Завет, живота, чудесата и страданията на Исус Христос и изображения вдъхновени от Богородичния Акатист.[2]

В храма освен иконите от средата на XIX век има и малка, но ценна колекция икони от втората четвърт на XVII век. Изключително ценни са и царските двери на храма. На северното им крило има църковнославянски надпис, който точно ги датира в 1642 година. Това крило след публикацията му, по-късно е пренесено в храма „Свети Димитър“ в Битоля. В 2011 година в задната част на иконостаса Ристо Палигора открива и южното крило.[1] Южното крило се съхранява в църквата.[4] Надписът гласи:

Помені Г[оспод]и ереіа попу Петк[о] и настоінико, и Ангел и в[с]е сесабору ΖΡΗ[4]

Иконите от XVII век и царските двери вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[5]

Бележки редактиране

  1. а б в Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 157.
  2. а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 36. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  3. Горно Орехово // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2022-01-01. Посетен на 29 юли 2018.
  4. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 158.
  5. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 163 - 164.