Отваря главното меню

Ера̀тира или Сѐлица или Селце (на гръцки: Εράτυρα, до 1928 Κατωχώρι, Катохори, катаревуса Κατωχώριον, Катохорион,[2] до 1927 Σέλιτσα, Селица[3]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 1406 души (2001).

Ератира
Εράτυρα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Синяк
Надм. височина 1071 m
Население (2001) 1406 души
Покровител Георги Победоносец[1]

Съдържание

ГеографияРедактиране

Ератира е разположено на 40 километра югоизточно от град Костур и на 15 километра северно от Сятища, високо в западните склонове на планината Синяк (Синяцико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Селица е паланка в Сятищка нахия на Населишка каза. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селица (Sélitza), Сисанийска епархия, живеят 4200 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Селица:

От Сачиста право на север на два часа и половина път... се намира малкият градец Селица, който някога е бил подчинен на Еласонската каза и подобно на Сачиста е бил султанско село. По времето на Али паша е присъединен към Костурска каза и става имлак-вакъф... Чужденците, попаднали в този град, са много доволни от климата му и прекрасното местоположение. Къщите тук са високи и красиви, каквито няма в Сачища и може да се предполага, че жителите му са водили навремето широка търговия и са били по-богати от сегашните. В това градче има 570-580 къщи, но населението в него ежегодно се увеличава заедно с броя на къщите. Има два храма - голямата и красива църква „Свети Великомъченик Димитър“ и църквата „Свети Никанор“... Има едно обществено училище, в което се учат 280 учетика от двата пола, едно гръцко с 25-30 ученика... един хан, 60-70 магазина, търговски обекти и занаятчийски дюкяни... Подобно на Сачища, Клисура, Блаца Селица се управлява автономно, тук има правителствен чиновник, назначаван от Битоля или от главния град на каазата, който се казва забит. Той следи за порядъка, наказва с арест и решава гражданските процеси, които не надвишават 500-1000 пиастра.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селце (Селско) е „малък градец с чаршия и добър пазар“ и има 2300 жители гърци.[6] По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце (Seltzé) има 2300 гърци.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Селица живеят 2500 гърци елинофони.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Селица остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Катохори, но на следната 1929 година името на селото отново е сменено на Ератира.

ЗабележителностиРедактиране

Северно от Ератира, в подножието на Синяк е разположен Ератирският манастир „Свети Атанасий“ от XVI век, като сегашният католикон е от 1797 година.[9] Централната църква „Свети Георги“, голяма петкорабна базилика, е от 1844 година.[10] Църквата „Света Богородица“ е от 1863 година.[11]Свети Николай“ е изписана в 1737 година.[12] Край селото има още две църкви „Свети Димитър“ и до нея „Свети Николай“, нови храмове, изграден върху основите на по-стари.[13] На изхода на селото е църквата „Света Троица“, също построена върху разрушена стара.[14] Ератира има и две църкви „Свети Илия“. Едната на края на селото - Долен „Свети Илия“ (Χαμηλός Αηλιάς), изградена в 1860 година, а другата на едноименния хълм Айлия (Αηλιά).[15]

Северно от Ератира, на три километра източно от пътя за Намата (Пипилища) е разположен Домовищкият манастир „Света Параскева“, единствената оцеляла сграда от село Домовища (Филурия).[16]

ЛичностиРедактиране

Родени в Ератира

ЛитератураРедактиране

  • Βέλκος, Γρηγόριος Π., “Τα επώνυμα και τα βαφτιστικά ονόματα της Σέλιτσας (Εράτυρας) 1650-1940”, Ελασσόνα 1998.
  • Φωτόπουλος, Ιωάννης Ν., "Ιστορία Σελίτσης-Εράτυρος από τους ρωμαϊκούς χρόνους μέχρι του 1912 και εν μέρη μέχρι σήμερον", Αθήνα 1939.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κατωχώριον -- Ερατύρα
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέλιτσα -- Κατωχώρι
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.139-140.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου Εράτυρας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.
  10. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου Εράτυρας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.
  11. Ιερός Ναός Παναγίας Εράτυρας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.
  12. Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου Εράτυρας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.
  13. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  14. Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
  15. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
  16. Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Δομαβιστίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.
  17. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 181.