Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 240 жители (2001).

Света Петка
Αγία Παρασκευή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Дойранска котловина
Надм. височина 226 m
Население 240 души (2001)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Айо Параскева или Света Петка са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като под името Исвети Петка с 92 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]

В ΧΙΧ век Света Петка е смесено българо-турско село в Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света Петка брои 580 жители българи християни и 650 турци.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sveta-Petka) живеят 400 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Света Петка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 106 семейства и 411 жители бежанци.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Света Петка
  •   Георги Петров - Ербапо (1890 – 1931), български революционер от ВМОРО
  •   Георгиос Георгандас (р. 1967), гръцки политик
  •   Иван Г. Панев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[8]
  •   Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юли 1913 година[9]

БележкиРедактиране

  1. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/52383/1295 π.ε./5-1-1989 - ΦΕΚ 127/Β/21-2-1989. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 185.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 188-189.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.