Свети Архангел Михаил (Лешко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
„Свети Архангел Михаил“ е българска възрожденска църква в горноджумайското село Лешко, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата е построена в 1816 година.[1] Тя е най-старата запазена църква в Горноджумайската околия.[2] Обявена е за паметник на културата[1] с национално значение.[3]
| „Свети Архангел Михаил“ | |
 Стенопис от Михалко Голев и Димитър Сирлещов, 1893 година | |
 Местоположение в Благоевград | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Лешко |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Благоевградско |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1816 година |
| „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Архитектура редактиране
Църквата е построена върху скала.[2] В архитектурно отношение представлява неголяма еднокорабна сграда с една апсида на изток и открит трем на юг. Оградена е с каменен парапет. Зидарията е от камък, като от запад е вкопана. В 1941 година притворът е разрушен и на запад са пристроени две нови затворени помещение, както и нова камбанария, в която е вграден ктиторският надпис[1] – „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата, местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[2]
Интериор редактиране
Храмът е напълно изписан в 1893 година от банските майстори Михалко Голев и Димитър Сирлещов.[1][2] Изписани са всички стени, сводът на наоса, южната и западната фасада. Част от стенописите по-късно са варосани, а тези на запад са унищожени при преустройството. Запазени са стенописите на източната фасада – архиереи, пророци и евангелски сцени, в апсидата – Богородица Ширшая небес и Великите отци, в три ниши на северната стена и една ниша на южната. Върху западната фасада има останали фрагменти.[1] Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис.[4] Сцените са раздвижени и зографите са се опитали да покажат пространственост в дълбочина, лицата са еднотипни и неизразителни, а колоритът е наситен.[1] Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[4] Любопитно е, че някои светии са нарисувани с местна носия, особено в трема на храма, и апокрифни сцени.[2]
Иконостасът е рисуван с геометрични и растителни мотиви в синьо, розово, зелено и червено. Пет от царските икони са на банския зограф Димитър Молеров и са с високо качество. Иконите на дейсисния ред са на друг иконописец, чийто колорит е по-студен, рисунъкът по-беден и въздействието на иконите му е по-слабо. Иконите са с дарителски надписи от жители на село Падеш.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
- ↑ а б в г д Стоилов, А. П. Един ферман за строеж на цѫрква в: Bulletin du Museé national d'ethnographie de Sofia, том II. Народен етнографски музей в София, 1922. с. 84.
- ↑ Симеонов, Владимир. От 15 г. държавата се освобождава от паметниците на културата заради липса на пари или от нежелание да се харчи за тях, прехвърля топката на общините // Струма, 4 юни 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 13 юли 2016.
- ↑ а б Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 12 юли 2016.