Свети Архангел Михаил (Лешко)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“ е българска възрожденска църква в горноджумайското село Лешко, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата е построена в 1816 година.[1] Тя е най-старата запазена църква в Горноджумайската околия.[2] Обявена е за паметник на културата[1] с национално значение.[3]

„Свети Архангел Михаил“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Лешко
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Арх. наместничество Благоевградско
Тип на сградата еднокорабен храм
Изграждане 1816 г.

АрхитектураРедактиране

Църквата е построена върху скала.[2] В архитектурно отношение представлява неголяма еднокорабна сграда с една апсида на изток и открит трем на юг. Оградена е с каменен парапет. Зидарията е от камък, като от запад е вкопана. В 1941 година притворът е разрушен и на запад са пристроени две нови затворени помещение, както и нова камбанария, в която е вграден ктиторският надпис[1] – „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата, местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[2]

ИнтериорРедактиране

Храмът е напълно изписан в 1893 година от банските майстори Михалко Голев и Димитър Сирлещов.[1][2] Изписани са всички стени, сводът на наоса, южната и западната фасада. Част от стенописите по-късно са варосани, а тези на запад са унищожени при преустройството. Запазени са стенописите на източната фасада – архиереи, пророци и евангелски сцени, в апсидата – Богородица Ширшая небес и Великите отци, в три ниши на северната стена и една ниша на южната. Върху западната фасада има останали фрагменти.[1] Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис.[4] Сцените са раздвижени и зографите са се опитали да покажат пространственост в дълбочина, лицата са еднотипни и неизразителни, а колоритът е наситен.[1] Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[4] Любопитно е, че някои светии са нарисувани с местна носия, особено в трема на храма, и апокрифни сцени.[2]

Иконостасът е рисуван с геометрични и растителни мотиви в синьо, розово, зелено и червено. Пет от царските икони са на банския зограф Димитър Молеров и са с високо качество. Иконите на дейсисния ред са на друг иконописец, чийто колорит е по-студен, рисунъкът по-беден и въздействието на иконите му е по-слабо. Иконите са с дарителски надписи от жители на село Падеш.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
  2. а б в г д Стоилов, А. П. Един ферман за строеж на цѫрква в: Bulletin du Museé national d'ethnographie de Sofia, том II. Народен етнографски музей в София, 1922. с. 84.
  3. Симеонов, Владимир. От 15 г. държавата се освобождава от паметниците на културата заради липса на пари или от нежелание да се харчи за тях, прехвърля топката на общините. // Струма, 4 юни 2013. Посетен на 13 юли 2016.
  4. а б Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 12 юли 2016.