Лешко̀ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Лешко
Общи данни
Население 237 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43 427 km²
Надм. височина 591±1 m
Пощ. код 2749
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 43520
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)
Лешко в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Лешко се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.

През XIX век Лешко е голямо чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В 1816 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“, известно произведение на Банската художествена школа. До самата църква е сложен голям гранитен камък с надпис „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата – местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лешко, голямо село на З часа от Джумая. Почвата тук е плодородна и възнаграждава богато работниците. Българска църква и училище, с 1 учител и 30 ученика. 300 къщи.[2]

В Лешко има стабилен комитет на ВМОРО и то е известно като „Републиката на Чернопеев“. В края на 1909 година комитетът в Лешко е възстановен от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Лешко са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1300 души, всичките българи-християни.[6]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1441
1946 1359
1956 1102
1965 740
1975 571
1985 454
1992 380
2001 303
2011 197

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 197 100.00
Българи 196 99.49
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 1 0.50

ЛичностиРедактиране

 
Антон Попстоилов
Родени в Лешко

БележкиРедактиране

  1. Стоилов, А. П. Един ферман за строеж на цѫрква в: Bulletin du Museé national d'ethnographie de Sofia, том II. Народен етнографски музей в София, 1922. с. 84.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20 - 21.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 90 - 92.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  5. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  7. „Справка за населението на село Лешко, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.465.
  11. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 272.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.