Отваря главното меню

Лешко̀ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Лешко
Общи данни
Население 237 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43 427 km²
Надм. височина 591±1 m
Пощ. код 2749
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 43520
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)
Лешко в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Лешко се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.

През XIX век Лешко е голямо чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В 1816 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“, известно произведение на Банската художествена школа. До самата църква е сложен голям гранитен камък с надпис „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата – местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лешко, голямо село на З часа от Джумая. Почвата тук е плодородна и възнаграждава богато работниците. Българска църква и училище, с 1 учител и 30 ученика. 300 къщи.[2]

В Лешко има стабилен комитет на ВМОРО и то е известно като „Републиката на Чернопеев“. В края на 1909 година комитетът в Лешко е възстановен от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Лешко са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1300 души, всичките българи-християни.[6]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 441
 
1946 1 359
1956 1 102
1965 740
1975 571
1985 454
1992 380
2001 303
2011 197

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 197 100.00
Българи 196 99.49
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 1 0.50

ЛичностиРедактиране

 
Антон Попстоилов
Родени в Лешко

БележкиРедактиране

  1. Стоилов, А. П. Един ферман за строеж на цѫрква в: Bulletin du Museé national d'ethnographie de Sofia, том II. Народен етнографски музей в София, 1922. с. 84.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20 - 21.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 90 - 92.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  5. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  7. „Справка за населението на село Лешко, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.465.
  11. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 272.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.