Свети Георги (Карлъково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου Μικρόπολης) е българска възрожденска църква в зъхненското село Карлъково (Микрополи), Гърция, част от Зъхненската и Неврокопска епархия.[1]
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково до църквата, 1909 г. | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Карлъково |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Зъхненска и Неврокопска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1841 година |
| Статут | действащ храм |
Архитектурни особености редактиране
Църквата е разположена на селските гробища, като до нея в 1910 година е построена „Благовещение Богородично“. На плоча на западната страна е изписана датата на завършване – 16 октомври 1841 година. Тремът първоначално е на запад и на юг, но по-късно остава само на запад. В 1893 година е построена независима елегантна каменна камбанария, в която е вградена римска надгробна плоча. В интериора на църквата има много промени. Запазен е оригиналният иконостас с резбовани царски двери. Забележителен е и дървеният балдахин на светата трапеза.[1]
История редактиране
В 1891 година според Георги Стрезов църквата е под върховенството на Цариградската патриаршия.[2] В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия.[3][4]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[5] | “ |
Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 15 ноември 2014.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
- ↑ а б Τουρκοκρατία και Βουλγαροκρατία & το κλείσιμο της εκκλησίας // Μικρόπολη. Архивиран от оригинала на 2014-10-04. Посетен на 15 ноември 2014.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 529.