Свети Георги (Струга)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска църква в град Струга, Северна Македония. Църквата е главен храм на Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
.jpg) Църквата от североизток | |
 Местоположение в Струга | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Струга |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Изграждане | 1835 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
Църквата съществува още в 1590 година и е важно българско книжовно средище.[2] Сегашният храм е изграден в 1835 година за по-малко от два месеца, като градежът започва на 10 май и завършва на 20 юни. Ферманът за изграждането е получен с подкуп и работата вървяла ден и нощ. Освен стружките първенци с пари помага и владиката Калиник Преспански и Охридски. Живописта е дело на братята Христо, Исай и Кузман Макариеви от Галичник. В църквата е организирано килийно училище, в което работят и възрожденците Димитър и Константин Миладинови.[1]
През май 1845 година в Струга пристига Виктор Григорович, който открива в църквата славянски ръкописи и старопечатни книги. Апостол-апракос от XII век се съхранява в сбирката му в Държавната библиотека в Москва.[2]
В 1983 година започва изграждането на нова административна сграда в двора на църквата, която е завършена и осветена в 1985 година.[1]
-
Икона на Свети Георги от църквата, третата четвърт на XV век -
Влизане в Йерусалим, XVII век, икона от църквата
.jpg)
Бележки
редактиране- ↑ а б в Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 300 (коментар и бележки).