Отваря главното меню

Кузман (Козма) Макриев Блаженов Фръчковски е български резбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Кузман Макриев
български зограф и резбар
Kuzman Makriev.jpg
Роден
Починал
1899 г. (55 г.)
Кузман Макриев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1844 година.[1] Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Кузман също са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Исай Макриев (1843 - 1881) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[2] Кузман изучава и резбарство при баща си[3] и иконопис при брат си Христо.[1] През 1862 година с баща си работи върху колонната украса на пазарджишката църква „Успение Богородично“.[3] С Петър Филипов работи в Лесновския манастир, където изработва владишкият трон и кубето на светия престол от 1865 до 20 април 1866 година.[3] По-късно работи иконопиство с братята си или самостоятелно, като понякога прави и резбарски дела.[3]

Заедно с братята си работи в Охрид, в Солунско, в Дойранско - в Порой, в Драмско - Алистрат, в Серско - в „Свети Безсребреници“ в серската махала Катаконос, в „Свети Димитър“ в Димитрич, в „Събор на Дванадесетте апостоли“ в Абдомал, в „Свети Георги“ в Хункос, в „Св. св. Константин и Елена“ в Тайнос, в Белица и в „Успение Богородично“ в Либяхово и други.[4]

В 1876 година Кузман Макриев е начело на борбата за изгонване на владиката Антим Дебърски в Галичник. Митрополитът успява да издейства от властите затварянето му, но след два месеца съратниците му успяват да го освободят.[5]

 
Стенопис от „Света Богородица“ в Петрич

Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година.[3] Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[6][3][4] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.[4]

След това братята работят в 1872 година в църквата „Свети Георги“ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят - Христо работи сам в Босна, а Исай и Кузман заедно.[1][7] Двамата работят в Щипско, Овчеполски и Кочанско - във Виница, Кочани, Зърновци, Горни и Долни Балван, Долно Трогерци и други.[1] В църквата „Света Богородица“ в Шлегово има икона на Въведение Богородично Кузман Макариев с надпис: „Прилажи ся сия Божественая икона от г-на Павлета и Мишка и Андона, задушевно им спасение, 1873 септемврия 20, Галичник из руки Кузман Макарийов“.[8]

След като Христо се завръща от Босна, събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села. Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Света Богородица“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.[1][9] Кузман изряза и иконостаси за църквите в Карловско.

Заедно с Епифаний Христов и Алексо Василев работят в църквата Успение Богородично в Дебър.[8] От 1887 до април 1888 година Кузман изрязва иконостаса в църквата „Свети Георги“ в Призрен и изписва седем олтарни икони. За иконостаса получава 40 лири, а за иконите по 3 лири за всяка.[1][10]

След Призрен Кузман работи в Добрич и рисува иконите за църквата „Свети Георги“ - „Свети Илия“, „Архангел Михаил“ (датирана 3 април 1888 г.), „Свети Георги“ (датирана 9 октомври 1889 г.), „Света Богородица“ (датирана 26 юли 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Иисус Христос“ (датирана 1 август 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Свети Йоан Кръстител“ (датирана 1889 г.), „Свети Стефан“, „Свети Николай“ и 16 апостолски икони, 8 сцени на третия ред на иконостаса и една „Света Троица“. На малките иконостаси има „Свети Георги“ и „Свети Спиридон“.[8] В 1891 година рисува в църквата „Света Петка“ („Света Параскева“) в Ченге. На иконата на владишкия трон се е подписал „Козма Блаженов от Варна 1891 г.“.[8] В „Успение Богородично“ в Каварна иконата на Свети Мина носи подпис „Из руки К. М. Блаженов“.[8]

Кузман изрязва амвона и проскинитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна заедно с Макрий Кузманов и Овентий Исачев и тримата работят в някои варненски села.[8] Кузман работи в Провадия - негова е иконата на Кръщение Христово в „Благовещение Богородично“, и в някои провадийски села.[8] В 1897 година изписва иконите за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси с Макрий Кузманов и Нестор Траянов.[8][11]

 
Иконостасът на „Свети Николай“ в Балчик
 
Иконостасът на „Свети Архангел Михаил

В 1894 – 1895 година Кузман Макриев работи в „Свети Николай“ в Балчик, където изписва иконите на Свети Георги, Архангел Михаил, Свети Николай (датирана 24 декември 1894 г.), Света Богородица (датирана 20 декември 1894 г. и подписана „Козма М. Блаженов“), „Иисус Христос“ (датирана 20 декември 1894 г. и подписана „К. М. Блаженов“),[8] Йоан Предтеча (датирана 24 декември 1894 г.), Св. св. Кирил и Методий (датирана 1895 г.), Свети Стефан (датирана 1895 г.), Свети Димитър, Свети Никола (на южния малък иконостас (датирана 1895 г.), Иисус Христос на владишкия трон и 26 апостолски икони.[5] От същата 1894 година са иконите в „Свето Възнесение Господне“ в Сюлейманлък - на иконата на Възнесението има надпис „Из руки Кузма М. Блаженов гр. Варна 1894 апр.“. От 1895 година са иконите в църквата „Света Троица“ в Гаргалък, като иконата на Архангел Михаил има надпис „Иконописец Куман Блаженов от Галичник Македония 1896“.[5]

В 1895 година Кузман рисува със синовете си Макрий Кузманов, Янко Кузманов и племенника си Овентий Исачев апостолските икони за църквата „Свети Георги“ и икони за „Света Богородица“ в Горна Оряховица - заедно с Нестор Траянов. В периода 1893 - 1897 година те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.[8]

Икона Св. св. Петър и Павел на Кузман Макриев има в „Света Неделя“ в София, а на Благовещение е имало в „Свети Спас“.[5]

На 11 май 1898 година е извършено освещаване на основите на трикласното българско училище в Галичник, на което Кузман Макриев държи реч в която казва: „Да възкръсне Бог и да разточат ся врази его. Тако да погибнет гърците и сърбите от лица Божия, а българите да возвеселят ся. Работете, ратници, имайте кураж и във всичко ще успеете“.[12]

Кузман Макриев умира във Варна в края на 1899 година.[5][12] На погребението му присъстват архиерейският наместник, Кръстьо Мирски, д-р Ангел Пискюлиев и други видни варненци.[13]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
Евтим Траянов
 
Велян Траянов
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
 
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
Дамян Христов
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
 
 
 
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 


БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
  2. Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
  3. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
  5. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 219.
  6. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  7. Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
  8. а б в г д е ж з и к Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 218.
  9. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  10. Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
  11. Съкровищница. // Манастир „Свети Николай Чудотворец“ - Арбанаси. Посетен на 16 декември 2015.
  12. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 220.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 221.