Уикипедия

Свети Георги (ротонда в Солун)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Гробницата на Галерий (на гръцки: Τάφος του Γαλέριου), по-късно превърната последователно в православна църква „Свети Архангели“ (Ασωμάτων Δυνάμεων) (400 г.), джамия (1590 г.) и отново в църква „Свети Георги“ (Αγίου Γεωργίου) (1912 г.), известна като Ротондата (Ροτόντα), е късноантична постройка в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция, част от дворцов или погребален комплекс на римския император Галерий. Църквата функционира предимно като музей, а богослужения в нея се извършват само на големите празници.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в дем Солун
Вид на храмацърква
Страна Гърция
Населено мястоСолун
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияСолунска
Тип на сградатаротонда
ИзгражданеIV век
Статутдействащ храм; музей
„Свети Георги“ в Общомедия

От 1988 година е част от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[1][2]

История

редактиране

Построяването на ротондата се отнася към 306 година. Съществуват няколко версии за предназначението на това съоръжение:[3]

  • мавзолей на Галерий, който не се използва по предназначение[4];
  • част от дворцов комплекс за официални приеми (в полза на тази хипотеза свидетелстват остатъците от величествена галерея, водеща към ротондата от Арката на Галерий);
  • храм, посветен на Непобедимото Слънце, покровителя на Диоклециан и Галерий;
  • храм в чест на силно почитаните в тези места богове Кабири;
  • храм на императорския култ (най-вероятната версия).
 
Предполагаема реконструкция на комплекса

Вероятно, при управлението на императора Теодосий I Велики (379 – 395) или около 400 година[5] съоръжението е превърнато в християнска църква (може би мартириум) и неговият първоначален план е изменен: достроен е купол (24,5 м) на ротондата, от югоизток е пристроена апсида, от западната страна – нартекс, зданието е обградено от деамбулаторий. Първоначално храмът, може би, е бил посветен на Иисус Христос или на Небесните Безплътни Сили (архангелите). В V век стените на църквата до основите на купола са облепени с цветни мраморни, декорирани с пиластри, корнизи, арки и т.н. От първоначалата декорация на храма са се съхранили фрагменти от мраморния амвон със сцената Поклонение на влъхвите (от 1900 година се намира в Археологическия музей на Истанбул).

 
Ротондата като джамия (XIX век). Рисунка на Еспри-Мари Кузинери

В 1591 година, след завоеванието на Солун от турците, църквата е превърната в джамия от шейх Сюлейман Хортаджи ефенди[6], към нея е пристроено минаре, което днес е единственото оцеляло минаре в Солун.[7] След освобождението на Солун от турците в 1912 година в ротондата е разположен Музей на християнското изкуство. След възстановяването на олтара на храма, на основата на споразумение с Министерството на културата, на великите празници в нея се извършва богослужение. В 1952 година е извършена реставрация на сградата и почистване на мозайките. В 1978 година сградата пострадва при земетресение, но скоро е възстановена.[8]

Сградата започва да се нарича „Свети Георги“ в 1912 година по името на малката съседна църква, която е метох на атонския манастир Григорият. Предполага се, че в нея в 1591 година са пренесени много от иконите и другите реликви от ротондата. Названието Ротонда влиза в употреба най-рано в XVIII век.

Архитектурни особености

редактиране
 
План на ротондата

Архитектурният тип на ротондата принадлежи към късноантичните култови и мемориални съоръжения. Зданието изцяло е построено от тухли, дебелината на стените е около 6,3 метра, те са прорязани с 8 дълбоки ниши-камери, завършващи с декоративни сводове. Съоръжението е увенчано с купол с диаметър 24,5 метра. Първоначално долната част на стените от вътрешната страна е била облицована с мрамор (облицовката не се е съхранила), а горната част и купола са украсени с мозайки. При преустройството на ротондата в християнски храм (края на IV – начало V век) в конструкцията са внесени следните изменения[9]:

  • за олтара е разширена източната ниша, което води до нарушение на цилиндричната форма на стените и след земетресението в XI век източната част на купола е разрушена и след това подсилена с две подпорни стени;
  • около първоначалната стена на разстояние от 8 метра е построена втора стена с по-малка височина, в резултат на което първоначалната стена се превръща в кръг от колони, които рзделят централното пространство на храма;
  • главният вход е пренесен от южната страна на западната;
  • вътрешните помещения са украсени с мозайки;
  • от запад към ротондата е пристроен неф.

С тези преустройства ротондата започва да напомня на трискатна базилика с цилиндрични скатове.

Мозайки

редактиране
 
Олтарът

След превръщането на съоръжението в християнски храм куполът му е украсен с мозайки, частично оцелели до наше време и представляващи един от най-добрите образци на раннохристиянски мозайки. Те оцелеляват по време на иконоборческата епоха неповредени, вероятно поради това, че са разположени високо на стените и купола.[10]

  • Мозайка на купола

Мозайката на купола е оцеляла само в неголеми фрагменти, на чиято основа се реконтруира общата композиция.[11] В купола на ротондата на сребърен фон е изобразе Иисус Христос, носещ златен кръст (оцелели са фрагмент от вдигнатата ръка, краят на златния нимб и част от кръста). Медальон с неговия образ, обкръжен с венец и ивица звезди, носят 4 ангела (оцелели са главите и крилете), между които е разположен феникс на палма – символ на Възкресението (оцеляла е само главата на феникса), кръст и 2 палми (символ на Изтока). Композицията, по мнението на изследователите, е сцена от второто пришествие на Иисус Христос преди Страшния съд.[11]

  • Мозайки на стените

От мозайките от средния пояс са се зпазили само фрагменти от 24 двойки крака (на ангели или 24 апокалиптични старци) и ивица земя, покрита с трева и осеяна с червени и бели цветя. В по-долната зона на 7 панели (8 е разрушен) с размери 6 на 8 метра са се запазили фигурите на 17 мъченици (2 – фрагментарно) в поза орант (тоест с вдигнати за молитва ръце), сред които има не толкова популярни днес светци като Роман, Кирил, Лев, Онисфор, Евкарпий, Василиск, Порфирий, Филимон, Приск и Ферин. Около всеки от тях е написано името му, професия (епископ, презвитер, лекар, войн или флейтист), датата на почитане на паметта му. Може би подборът на светците и свързан с това, че техни са откритите в криптата реликви. Академик Виктор Лазарев отбелязва, че „фризообразната композиция в купола на църквата на Свети Георги представлява, строго погледнато, монументален календар“.[12]

Фонът на всяка сцена с оранти са архитектурни постройки с величествен портал, високи куполи, фронтони, поддържани от аркади, представлващи вариации на базилика.[13] На зданията са разположени фигури на павиани и висящи лампади. Тези съоръжения са смятани или за архитектурни фантазии в духа на стенописите в Помпей и декорациите на фасадите в скалните гробници в Петра, или за варианти на конкретен храм.

 
 
 
Мозайка на Светите Онисифор и Порфирий Фреска Възнесение Христово Мозайка на Светите Козма и Дамян

Цветовата гама на мозайките прелива със злато и сребро, изразителността на живописта е построена на меките форми и традиции на елинистическата и римската портретография.[14] Фигурите са леко обърнати, жестовете и физиогномиката им са изпълнени с покой, който има за цел да покже стабилност на съществуването, достъпна единствено в рая. Погледът на светците е мечтателен, вдъхновен.

Времето на създаването на мозайките е предмет на дискусия в науката (края на IV – началото на V век; средата или втората половина на V века; началото на VI век). Най-вероятно по аналогия със скулптурния портрет от края на IV век и някои другим мозайки в Салун, декорацията на ротондата отговаря на най-ранните датировки. Стилът на мозайките се характеризина с късноелинистическо влияние, но според Йозеф Стръжиговски изобразените на мозайките ландшафти имат ирански източници.[15] Тази хипотеза не се поддържа от други изкуствоведи.[12]

Освен мозайките на купола и в сводовете, в конхата на апсидата на църквата е запазена силно пострадала фреска на Възнесението (IX век), която е показателен образец за иконоборческия период в Солун.

Бележки

редактиране
  1. ↑ Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
  2. ↑ ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2012-06-27. Посетен на 11 юли 2016.
  3. ↑ Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405 – 5. с. 47.
  4. ↑ Robin Cormack. Byzantine art. Oxford University Press, 2000. ISBN 0192842110. с. 26.
  5. ↑ Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405 – 5. с. 48.
  6. ↑ Converts: Webster's Quotations, Facts and Phrases. ICON Group International, Inc, 2008. ISBN 0546698859. с. 282.
  7. ↑ Jack Finegan. The archeology of the New Testament: the Mediterranean world of the early Christian Apostles. Taylor & Francis, 1981. ISBN 0709910061. с. 111.
  8. ↑ Ροτόντα, Θεσσαλονίκη // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 4 юни 2014 г.
  9. ↑ Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405 – 5. с. 48 – 49.
  10. ↑ Robin Cormack. Byzantine art. Oxford University Press, 2000. ISBN 0192842110. с. 33.
  11. ↑ а б Robin Cormack. Byzantine art. Oxford University Press, 2000. ISBN 0192842110. с. 27.
  12. ↑ а б Лазарев В.Н. История византийской живописи (Декоративный характер раннехристианского искусства. Мозаики церкви св. Георгия в Салониках) // Архивиран от оригинала на 29 януари 2012. Посетен на 12 юли 2009.
  13. ↑ Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405 – 5. с. 51.
  14. ↑ Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405 – 5. с. 58.
  15. ↑ Strzygowski. Ursprung der christlichen Kirchenkunst, 101 – 103, 116 – 118
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Георги_(ротонда_в_Солун)&oldid=11987276“.