Свети Димитър (Ватопед)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“ (на гръцки: Σκήτη Αγίου Δημητρίου) е гръцки православен идиоритмичен скит в Атонската Света Гора, разположен в гориста местност на около един час път пеша югозападно от манастира Ватопедския манастир, на който е подчинен. Скитът се намира под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.

„Свети Димитър“
Σκήτη Αγίου Δημητρίου
Карта
Местоположение в Света гора
Вид на храмаправославен скит
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
РелигияВселенска патриаршия
ИзгражданеXIІ век
Състояниедействащ мъжки скит

История редактиране

Според преданията на това място самият Свети Димитър построил храм посветен на Света Богородица, а след неговата мъченическа смърт през 302 г. църквата е преосветена в негова чест.

Главната църква на скита е построена през ХІІ век и е посветена на Свети Димитър. Тя е един от трите най-стари атонски храма, заедно с църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Иверския манастир и главната църква на манастира Костамонит. През 1755 г. църквата е преустроена и изписана със стенописи.

В 1806 или 1816 година кириаконът е изписан от Вениамин Галатищки и брат му Захарий Галатищки,[1] „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[2]

Освен главната църква в скита има и по-малка гробищна църква „Рождество Богородично“.

През 1929 г. в скита има 17 каливи с църкви и параклиси и 7 – без храмове. В наши дни скита има 21 каливи, голяма част от които са изоставени. Главният храм и трапезарията са затворени за ремонт. Обитаеми са 15 каливи, в които живеят около 15 монаси.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  2. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 288. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.