Свети Климент Охридски (София)
„Свети Климент Охридски“ е българска православна църква, параклис на Богословския факултет на Софийския университет, разположен в центъра на столицата София.[1][2]
| „Свети Климент Охридски“ | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Изграждане | 1939 година |
| Състояние | действащ храм |
Местоположение
редактиранеХрамът е разположен в Богословския факултет на площад „Света Неделя“ № 19.
История
редактиранеПрез пролетта на 1939 година Светият синод на Българската православна църква решава да се построи параклис в зданието на Богословския факултет, за нуждите на студентите.
Изработката на иконостаса и на вратите с колонадите е дело на скулптора и резбар от Преспа Методи Балалчев.[1] Иконите пък са възложени на иконописеца Николай Богданов-Белски – големи олтарни икони на Спасителя, Света Богородица, Свети Йоан Предтеча и Свети Климент Охридски; иконата „Тайната вечеря“ над царските двери, както и образа на разпятието над иконата и отделно стоящо разпятие с ликовете на Света Богородица и Свети апостол Йоан Богослов. Новият параклис е посветен на патрона на Софийския университет Свети Климент Охридски.[1]
На 16 декември 1939 година митрополит Стефан Софийски полага на престола на параклиса осветен антиминс, осветява иконите и църковната утвар и отслужва вечерня. Присъстват всички митрополити на Българската екзархия, начело с наместник-председателя на Синода митрополит Неофит Видински и всички преподаватели и студенти от факултета. На 17 декември 1939 година митрополит Борис Неврокопски отслужва първата света литургия.[1]
В 1978 година руският иконописец Николай Ростовцев изписва стенописите на храма. В 2006 година художникът Иво Ковачев–Мистрала изписва коридора с новозаветни сюжети, пресъздаващи евангелски събития и теми от Светото Предание. На тавана са изписани четири медальона на син фон със златни звезди – Христос Вседържител, Света Богородица Ширшая небес, Бог Саваот и Свети Йоан Кръстител, като при изобразяването им има възрожденски мотиви. На двете стени са изписани по две сцени от големите църковни празници – на едната Рождество Христово и Възкресение със Слизането на Христос в ада и освобождаването на душите, а на другата – Благовещение и Успение Богородично.[1]
През 2023 година, като част от проявите за стогодишнината на Богословския факултет, е извършено обновление на олтара на храма, както и са изписани стенописи в средната част на параклиса[3]. В храма се състои и кулминацията по повод 100 години Богословски факултет – архиерейска Света литургия на празника на Свети Климент Охридски[4].
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д История // Академичният параклис „Свети Климент Охридски“. Архивиран от оригинала на 2021-11-21. Посетен на 21 ноември 2021 г.
- ↑ Св. Георги // Национален публичен регистър на храмовете в Република България. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ "Митрополит Йоан извърши обновлението на академичния параклис в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ // Двери.БГ. 2023-11-13. Посетен на 2023-11-28.
- ↑ Българска патриаршия. "Тържествена архиерейска света Литургия по повод храмовия празник на академичния параклис в Богословския факултет" // Сайт на БПЦ-БП. 2023-11-25. Посетен на 2023-11-28.
Външни препратки
редактиранеОфициален сайт на Академичния параклис "Свети Климент Охридски" Архив на оригинала от 2021-11-21 в Wayback Machine.