Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е възрожденска църква в българския град Петрич, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2]

„Свети Николай“
България
41.3903° с. ш. 23.2031° и. д.
„Свети Николай“
Област Благоевград
41.3903° с. ш. 23.2031° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в Петрич
41.3903° с. ш. 23.2031° и. д.
„Свети Николай“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Петрич
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1868 година
Съвременен статут действащ храм
Света Богородица, Иван Константинов, 1883 г.

Църквата е построена в 1868 година в махалата Варош в близост до старите гробища. Строителството се осъществява предимно със средствата и труда на българското население от града.[3] Храмът е в ръцете на основаната в същата година 1868 година българска община и става основен център в борбата срещу гъркоманията в града.[2]

В архитектурно отношение сградата представлява трикорабна едноабсидна псевдобазилика с обширна женска църква в западната част на наоса.[1] През 1924 година от запад е добавен притвор, дървена камбанария и е разширено женското отделение. През 1940 година е пристроена нова масивна камбанария. В северозападния край на църковния двор е имало параклис-костница „Света Петка“ и квартално гробище. През 1960 година от притвора са обособени кръщелна и параклис „Света Петка“ – разположен първоначално от ляво, а сега вдясно.

Трите кораба в интериора са разделени с два реда измазани дървени колони. Централният кораб е с полуцилиндричен свод, а страничните са с плоски касетирани тавани. Над колоните в елипсовидни медальони са изобразени светци. Иконостасът е с пластична украса – царските двери са резбовани с висок релеф с характерни за Тревненската художествена школа мотиви. Иконите са с високо качество, с наситен сдържан колорит, разнообразни типажи – дело на неизвестен зограф. Една от иконите от 1898 г. е дело на Андон Зограф. В църквата е работил и местният иконописец Иван Константинов, чието име може да се прочете върху иконата „Св.св. Кирил и Методий“ (1883)[1] и на Света Богородица.[4]

В периода 1936 – 1946 година към храма функционира Православното християнско братство „Св. Николай Чудотворец“ под ръководството на енорийския свещеник Данаил Зердев.[5]

На 21 септември 1995 година църквата пострадва от пожар, след който е основно ремонтирана.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 109.
  2. а б в Град Петрич. // Свети места. Посетен на 19 април 2015.
  3. Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868 – 1878). – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35 – 40.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 290.
  5. Георгиева, Десислава. Православните християнски братства в Неврокопска епархия (30-те – 40-те години на XX век). – В: Научни известия – Югозападен университет „Неофит Рилски“. Правно-исторически факултет. Г. VI, кн. 1 – 2 (2010), стр. 304 – 305.