Свети Никола Геракомия

„Свети Никола Геракомия“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола Ѓеракомија“) е възрожденска православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е част от Първа охридска парохия, част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2]

„Свети Никола Геракомия“
„Свети Никола Ѓеракомија“
Sv. Nikola Gerakomija 03.jpg
Църквата от североизток
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Арх. наместничество Охридско
Изграждане XIX век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Никола Геракомия“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
„Успение Богородично“, икона от църквата, началото на XIV век, днес в Охридската галерия за икони, темпера, гипсов грунд на дъска, 43 х 44,5 х 3 cm
 
Икона на Свети Никола от Дичо Зограф

Църквата е спомената в списъка на епископ Козма Китийски в XVII век. Сегашната сграда е изградена в XIX век.[2]

АрхитектураРедактиране

Църквата е трикорабна базилика с колони. Централният кораб има три куполни свода, а страничните кораби са полуцилиндрични. На запад има женска църква, до която се стига по стълби от трем, намиращ се на юг. На изток фасадата е обогатена със седмостранна апсида, иззидана от дялан бигор и тухли. Храмът е изграден от ломен камък в долните части, а горните са[2] от дялан бигор с хоросан за спойка. На фасадата, особено на ъглите, има голям брой сполии.[3]

Църквата има собствен двор, в който има помощни сгради.[2]

ИнтериорРедактиране

В храма има ценен резбован иконостас, изработен в 1862 година дебърски майстори, който е обявен за защитен паметник.[3] Иконостасът е изписан от Дичо Зограф в 1862 година.[1][4] Дичо датира и подписва иконата на Христос Вседържител и царските двери.[5] В църквата има сбирка икони датиращи от XIV до XIX век,[3] между които творби на Антоний Йоанович.[6]

Църквата не е цялостно изписана. Живописта в сводовете на северния и южния кораб и трите слепи купола е дело на Дичо Зограф, докато олтарният дял е дело на живописци от село Опеница и е с по-ниско качество.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 24 март 2015.
  2. а б в г Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 42.
  3. а б в Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 43.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 184.
  5. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 71. (на македонска литературна норма)