Свети Никола (Бабино)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска православна църква в демирхисарското село Бабино, Северна Македония. Църквата е част от Сопотнишката енория на Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Църквата от запад | |
 Местоположение в Демир Хисар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Бабино |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Изграждане | 1858 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
Църквата е гробищен храм, разположен на километър източно от селото. Издигната е и осветена в 1858 година, което се разбира от надписа над вратата на западната фасада.[2] След 30 години е храмът е изписан, според ктиторския надпис над западната врата, в който се казва, че зографските работи са завършени на 11 юни 1888 година при йереите Димитър, Козма и Стоян, ктитори са всички жители - големи и малки, на Бабино, а зографите са дебърските майстори Йосиф и Яков Радеви.[3]
Църквата е обновена около 1928 година. Повторно е изграден трем, а в 60-те години е препокрита.[1]
На северната и южната страна има пиластри за укрепване на сградата. Отворите, венецът и апсидата са изработени от дялан бигор. Църквата е покрита с керемиди, а апсидата с каменни плочи. Осветлението става през четири малки прозореца на южната стена в два реда. Два малки осветителни отвора има и на източната стена. Входът е от запад, където по-късно е дограден трем. До църквата е камбанарията, която в долната си част е от камък.[4]
В 2014 година от храма са откраднати 18 ценни икони и сребърен кръст.[5]
- Стенописи
-
Светите братя Кирил и Методий -
Входът -
Надписът и Успение Богородично
Бележки
редактиране- ↑ а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 8. (на македонска литературна норма)
- ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 296.
- ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 297.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 9. (на македонска литературна норма)
- ↑ Украдени 18 икони од демирхисарско, пред кражбата прилепчани се распрашувале за црквата // Канал 5 Телевизија, 8 април 2014. Архивиран от оригинала на 2016-06-25. Посетен на 12 юни 2016.